Alchemy

Алхимията - път към вътрешното злато, Част 2

back to home pdf share

Към Част 1

Да обърнем внимание сега на класическите фази на алхимично преобразуване, които в най-познатия си вид са разбира се седем (съществуват описания и на дванадесет) и са с латински наименования.

1. Calcinatio (калцинация, сухо нагряване), понякога наричана и „кръщение с огън”.

Що се отнася до завоалирания лабораторен вид на процеса, той се описва като контролирано изпепеляване на материята с един постоянен огън. Обгоряването обаче не спира след като материалът е станал обикновена сиво-черна пепел, а продължава докато тази пепел се превърне в шепа фин бял прах.  

От психологическа гледна точка тук се описва първата степен на пречистване на човека, в която егото допуска изпепеляването на своята изгаряща егоцентрична воля, за да се развие личност, готова да служи на тихия душевен принцип в себе си. Тази начална фаза на освобождение от оловнотежкия ни егоцентризъм, става възможна с отварянето за духовното разбиране, че жертвата на волята е самото освобождение на съзнанието и именно с това започва процесът на преобразуването му. Когато и егото разбере посредством своите умствени способности нещо от този процес, то се опитва да го имитира, да замества грубата си воля с по-култивирани идеи за служене на другите, но само за да поддържа образа за себе си в една по-благоприятна светлина. Точно затова в описанието на калцинацията изрично се подчертава, че горенето не спира след изпепеляването, а чак след изпепеляването и на самата пепел, след което остава, както споменахме, само шепа бял прах. Парацелз обръща внимание на това, че без пълното осъществяване на тази първа фаза на алхимично преобразуване, останалите не могат да протекат.

2. Sublimatio (сублимация, възпарение), понякога наричана и „кръщение с въздух”.

Тук в съответния лабораторен съд (душата), чрез провеждане на нещо като „обратно” утаяване, се разделя финия от грубия материал. Затова алхимиците често наричат тази фаза и сепарация (Separatio). От пепелта на пожертваната воля – пречистения елемент на „майката на материята” – се въздига чистата, девствена душа, която представлява материалът за осъществяване на духовно-душевния човек. В тази фаза чувствата, мислите и импулсите на човешките действия са ръководени от вътрешни душевни трептения, които именно чрез критерия на сублимацията биват разпознати и разграничени от всичко друго и съответно могат да оформят един ясен образ.

3. Solutio (разтваряне), понякога наричана и „кръщение с вода”.

Описва се като разтваряне на твърдото вещество в лабораторния съд, много бавно и съвършено безшумно. В някои алхимични творби този процес се нарича „удавянето на стария Крал”, с което се има предвид Азът. Логично е, че промяната във физичните качества изобразява и съответния психичен процес – в разтварянето различните частици материя изгубват своите собствени очертания и се превръщат в хомогенна течност. Или на мистичен език, това представлява естественото освобождение на индивидуалната душа и вливането ѝ в „океана” на Световната душа.

4. Putrefactio (разлагане).

За тази фаза, уподобявана на ферментация, се използва много мек огън, в който всеки един компонент на сместа се разлага до крайното елементарно ниво. По този начин се достига началото на процеса на сътворяване, първичната материя, но тъй като тя вече бива одушевена от Световната душа, то се създава нова форма на живот, с много по-висша и фина организираност от познатите ни форми и от досегашния биологичен живот.

На алхимичния език понякога се ползва и думата Мортификация (умъртвяване). Според традицията тази фаза продължава 40 дни, с покривало – без намеса или наблюдение на процеса. Това умъртвяване, наричано „ендура” от богомилите и катарите, е актът на окончателното приключване със света на старото, в който всички остатъци от умелите имитации на егото вече са тотално демаскирани и отхвърлени.

5. Destillatio (дестилация).

В алхимията тази фаза често се описва и като създаване на летливост на материала. Същественото и неуловимото се издига нагоре в едно ново газообразно състояние, ново ниво на материята. Казва се, че за да се излее дестилатът обратно в съда, парата бива „фиксирана” чрез охлаждане. По този начин, въпреки че се връща в течна форма, тя донася със себе си и онова „което е получила от горе”. Процесът обогатява субстанцията с нова информация, получена от това, което се нарича Дух. Микроструктурата на елементите се отпуска и така се създава възможността за последващо постепенно усъвършенстване, „трансмутация”. Описва се, че процесът се провежда в затворена система и често се ритуализира с повтаряне 33 пъти.

Психологически тази фаза показва нарастването в човека на онова, което досега само абстрактно е било наричано „същност”. Тук вече говорим за образувано ново съзнание, което по необходимост превръща „полученото от горе” в действие.

Дестилацията е изключително важна фаза в развитието на духовния път, понеже тук има риск алхимикът да попадне в едно „разделяне” на личността, при което се опитва да въздигне духовно част от себе си, без да е стъпил на необходимата за целта основа. Така, пленен от новите си интуиция и вдъхновение, той се пристрастява към тази своеобразна „летливост” и забравя за земното у себе си. По този начин той не интегрира всичко от себе си в процеса на себепознание, а само игнорира това, което му „тежи” (изпарява се, без да се „фиксира”).

За пълното осъществяване на „дестилацията” се изисква вътрешна зрялост – цялостно осъществяване на предишните четири фази. Резултатът на това е едно ясно присъствие на ума, приложено в нов начин на живот. Смята се, че богомилите са били постигнали този процес, затова във Франция са били наричани „парфе” – завършени, съвършени.

6. Coagulatio (коагулация, сгъстяване).

Това е процесът на новосътворяване. Описва се като сгъстяване, противоположно на дестилацията, при което връщането на летливото в плътно води до преконфигуриране на материята в съвсем нова форма.

От гледна точка на душевната работа това ни казва, че духовната идея започва постоянно да се втича в една пречистена и обновена телесност. Ражда се едно ново създание, по образа на първоначалния божествен архетип (което го прави и прастаро). Както е описвано от някои: новото съзнание си създава собствено ново тяло от светлина. Материалът за това е бил наричан от алхимиците „Небесната роса”, или чистите, вечни етери.

Към Част 3

back to home pdf share