Alchemy

Алхимията - път към вътрешното злато, Част 3

back to home pdf share

Към Част 2

7. Conjunctio (съединение), наричано от малцина и „кръщение с дух”.

Това „свързване” е плодът на всички предишни динамични фази на преобразуване. Както в алхимичните лаборатории, така и по отношение на вътрешните ни процеси, се прави разлика между т. нар. малка и голяма конюнкция.

Малката ни води до свързване на полярните сили, на противоположностите, живакът и сярата в алхимичната терминология. На духовно ниво тези противоположности, създаващи движението на външните форми, са допълващи се части. Плодът на това единство е т. нар. Философски камък, който води всички неща до съвършенство чрез  „оцветяване” (или превръщане в злато) – иницииране на процеса на трансформация във всичко, до което се докосва. Можем да си послужим и с друго алхимично обозначение – Еликсирът на живота, който лекува от всички болести. Все пак е добре да обърнем внимание, въпреки честото им равнозначно използване от алхимиците, че Философският камък и Еликсирът на живота са два различни аспекта от този процес, един вид „мъжки“ и „женски“. Камъкът е духовният кълн, а еликсирът – душевната почва за него – взаимодействието между тях в християнството ни се илюстрира със зачеването на Дева Мария (в превод – чиста материя) от Светия дух, а Иисус го обяснява на Никодим като „новораждане от вода и дух“.

Във връзка с това в Средновековието се създават много гравюри, изобразяващи венчавка на крал и кралица, и получава разпространение изразът „Алхимична сватба” (както е наречено и едно значимо ренесансово произведение). Идеята за Женихът (Христос) и девицата (душата) заема централно място и в Новия завет.

Голямата Конюнкция – възможна само във висшата алхимия – е окончателното единяване на душата с неизменните, вечни творчески сили, което е отразено еднозначно в думите на Христос: „Аз и Отца сме едно”.

Свързването на алхимията с Новия завет за някои може да прозвучи изненадващо, но в действителност и Евангелията, и посланията на апостолите, и йоановото Откровение, са много сериозни алхимични произведения – най-значимите текстове на западния свят, насочващи ни именно към преобразуването на душевните качества – метали. Конкретните примери за това вероятно са безчет, но в светлината на описаните седем фази вече всеки би могъл и сам да ги открива. Какво може да бъде например Коагулацията, освен Възкресението? Какво да кажем за седморността на процеса, върху която изрично се акцентира и в Откровението на Йоан, както със седемте печата, така и с писмата до седемте църкви. Много лаконично процесите са обобщени и във Второ послание на ап. Петър с един текст, за който вече е ставало въпрос, че онагледява също и седморния път на посвещение на богомилите: „Положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.[i].

Следните думи на ап. Павел пък в Посланието до ефесяни не могат да бъдат по-алхимични и да опишат напълно Конюнкцията: „Вие, които някога бяхте далеч, станахте близки в кръвта Христова. Защото Той е нашият мир, Който направи от двете – едно и разруши преградата, която беше посред тях, като чрез плътта си унищожи Враждата”, а следва да допълним и знаменитата му фраза: „Погълната биде смъртта победононосно”. Така и един от най-големите мистици Якоб Бьоме заявява още през 15 век, че Философският камък е духът на Христос, който трябва да проникне в душата на отделния човек.

Пътят от Витлеем до Голгота е именно пътят на преобразуването и описва процесите nigredo-albedo-rubedo, като мостовете в преминаването на Иисус между фазите кръщение, преображение (трансфигурация), кръстна смърт, възкресение. Те намират отражение и в съответните персонажи на Ирод, жадното за власт (включително духовна) его; Йоан, който живее в пустинята (пречистването) и идва да „направи прави пътеките пред Господ”; Иисус, роденият от девица в яслите на сърцето, който единствен може да приеме Христос, Божият син.   

И така, алхимията е едно необследимо поле. Но никоя информация по тази и която и да е друга духовна тема не би могла да ни помогне с нещо, ако не е действително осъществена в нашите сърца, глави и ръце.

Накрая можем отново да онагледим лесното изкривяване на всички значения и някак вроденото у човека отдалечаване от смисъла. Събирателният и централен латински израз, обобщаващ алхимията, е „Solve et Coagula” и може би всички знаем, че се превежда като “Разтваряй и Сгъстявай”. И макар никой да не е обърнал досега внимание на това, изразът се превежда също и като „Разреши въпроса и си създай (нова) различителна способност”. Различителната способност е нещо, което всеки от нас си мисли, че притежава, точно както и цар Ирод. Нека да си пожелаем по-висша различителна способност и доколкото можем да я изградим. Тук дори е описано как става. :)

 


[i] Нов Завет, Второ послание на ап. Петър, 1:5-7.

back to home pdf share