Към част 3
Познатата ни Питагорова теорема е по същество израз на природен закон.
Той показва по геометричен начин как въз основа на мъжкия принцип, на тройката, и на женския принцип, четворката - като теза и антитеза, свързани помежду си с прав ъгъл (съзнателно разграничение) - се постига синтез. Това може да се разглежда като „принцип на детето“. Това „дете” свързва родителите помежду си; това е хипотенузата.
Правоъгълният триъгълник с три и четири - двете къси страни, и с пет - хипотенузата, понякога е наричан “златен триъгълник”. Тройката, изразяваща както казахме концепцията за мъжа или мъжкия принцип (дух, ум, енергия...), се усъвършенства в три на квадрат, най-високата възможност в света на тройката
32
Това е осъществяването на мъжкия принцип.
Четворката, чрез която геометрията изразява концепцията за жената или женския принцип (интуиция, приемане...), се усъвършенства в четири на квадрат, най-високата възможност в света на четворката:
42
Това е осъществяването на женския принцип.
Ако мъжът и жената в единство постигнат най-висшето, най-великото от това, на което са способни, те ще се обединят като
32 + 42 = 52 or 9 + 16 = 25
Така двадесет и пет е квадратът на пет, осъществяването на петицата. Това е желаният плод, изявата, детето. Това е плодът на мъжа и жената, които са станали едно, като същевременно са изявили себе си. Така се ражда новото.
При напречно сечение на пирамидата на Хефрен в Египет се получават два златни триъгълника, чиито къси страни сключват прав ъгъл помежду си и са в пропорция три към четири. Хипотенузата, представляваща петицата, води нагоре към върха на пирамидата.
Чрез примера с пирамидата, както и в Питагоровата теорема, се разкрива пътят, възложен като задача на човешкия живот. Той води извън материалната привързаност към света на четири, към света на духа.
Принципно върхът на всяка пирамида с квадрат за основа формира петица. От центъра на квадрата нагоре се издига петата точка, върхът на пирамидата, квинтесенцията.
Проявеният материален свят на четири се нуждае от противоположния полюс, който е създаден от него; нуждае се от съзнание, което може да разбере, че системата и редът управляват също и земния свят, съзнание, което се развива според душевните и духовни закони. Този противоположен полюс е човешкото същество, петицата, която се движи перпендикулярно на земята. Това е реабилитацията, замислена като орган за разпознаване на Бог. Тази задача може да се открие в символиката на пирамидата
Човекът се развива от четворката. Можем да си го представим образно - като човек изправен на земята с вдигнати встрани ръце. Той образува кръст. Неговата задача е да посредничи между материалния, земния свят (хоризонталната ос) и божествената първоначална земя (вертикалната ос), като преодолее противоположностите. Точно както човек, докато стои, заема място между небето и земята, петицата заема централната позиция в диапазона на цифрите от 1 до 9.
Тя е разположена в средата на дъгата на напрежение между небето и земята:
В допълнение, пет е сумата от две - полярността в материята - и три - победата над разделението в божествената сила.
2 + 3 = 5
В еврейската и индийската култури пет изразява творческата човешка воля и нейните присъщи индивидуални сили. Петицата е неделима. Можем да разгледаме това във връзка с индивидуалността, с неделимостта на човешкото същество. Чрез връзката между две и три можем да осъзнаем това. Ако човешкото същество е съзряло чрез придобиване на достатъчно опитности, то е в състояние да се издигне от състоянието на примитивна личност към това на творческа личност, към усъвършенстването на петицата.
Тази мистерия става още по-ясна, ако погледнем по-отблизо геометричните фигури, отнасящи се към петицата - петоъгълника и петолъчната звезда (пентаграм).
Пентаграмът е бил толкова силно почитан като свещен знак, че конструкцията му е била пазена в тайна до XVI век. От древността той е символ на божествения ред. Без кръга (символ на единството) и кръста (неговото напречно сечение) той не може да бъде конструиран. Връзката между пентаграм, кръг и кръст символизира пътя, към който е призован търсещият човек. Изходът от света на четири става възможен за него, когато посвети целия си живот на света на единицата. В този контекст душата се трансформира в пентаграм.
Ако разгледаме петоъгълника, можем да забележим отправка към безкрайността в следната конструкция: от един ъгъл, например горния, можем да конструираме серия от петоъгълници (или пентаграми), които, свързани помежду си, стават все по-малки и нарастват към горния ъгъл, който ги свързва. От друга страна обаче, изглежда също така, че още повече петоъгълници и пентаграми се развиват навън до безкрайност. Така бихме могли да си представим, че най-малкият петоъгълник е символ на микрокосмоса, в който се отразяват тайните на макрокосмоса.
По същия начин можем да разберем, че и вътре във всеки пентаграм има петоъгълник, от който може да се изгради пентаграм и т.н. Така пентаграмът е символ за човека, който е “вграден” в космическото цяло.
Пентаграмът съдържа и още една тайна: тази на златното сечение или божествената пропорция. В едно нормално телосложение човешките крайници също имат тези пропорции: при разперени ръце, пропорцията между дължината на ръката спрямо ширината на раменете плюс дължината на ръката е равна на златното сечение. Същото важи за всички други крайници на човешкото тяло: ръце, пръсти, пръсти на краката, крака, глава и торс.
Тази взаимозависимост е символ на това, че въпреки наличието на отделяне от цялото, отделената част все пак остава свързана с цялото.
През Средновековието в Кабала на Хенрих Корнелий Агрипа намираме фигурата на човешкото тяло с разперени ръце и крака, представена като пентаграм.
Човекът е призован към свобода и притежава тялото като инструмент, указващ законите на божественото разделение. Това се наблюдава особено в крайниците, които служат на действията му.
Ако човек върви по пътя на осъзнаването, ще се сдобива същевременно и с повече сила поради нарастващото си знание, както и с повече свобода и независимост. Такъв човек винаги може да избере да използва свободата си по два начина.
Известни са също така и два начина за представяне на пентаграма: с един лъч нагоре или с два лъча нагоре. Последното се отнася до двойствеността и често се свързва със злото, с двата рога на дявола, падналия ангел.
Така описаният път от едно към пет съдържа началото на процеса на осъзнаване, стъпките на възприятие, криза, решение и постигнатото по този начин прозрение за нещата, познанието за смисъла. Този път предполага също така непрекъснато задълбочаване и пречистване в материалния свят чрез разпознаване на противоположностите и преходността на всичко земно. Ето защо пътят води навътре, към духовния принцип в сърцето.
По този начин петицата се издига от четворката. Ако човешко същество успее да разпознае въз основа на своите преживявания и свързаното с тях пречистване, принципите, на основата на които е създаден животът, той ще започне в своя пети етап действително и съзнателно да ръководи живота си според духовните закони. Така той тръгва по своя път на посвещение, вътрешното прераждане от Духа, от искрата на Духа в сърцето.
Ако разгледаме геометричния произход на петоъгълника, можем също да разпознаем този път в ясните символи на геометрията.
