Men

Да бъдеш или да не бъдеш

back to home pdf share

Всички имаме свободата да бъдем или да не бъдем. Това означава, че имаме възможността, вътрешния потенциал да живеем в хармония с вселенските закони. Под „вселена“ нямам предвид само материалния свят, какъвто го познаваме, а съвкупността от видими и невидими светове, където всичко е преплетено и свързано.

Ние притежаваме този великолепен вътрешен потенциал, но как работи той в ежедневието ни? Дали думата „свобода“ не оставя горчив вкус в устата ни, когато се вгледаме във всекидневните си занимания? Не сме ли се превърнали в съвременни роби на една много разрушителна икономическа система?

Преди няколко години, когато гледах филма „Лудо сърце“, бях поразен от думите в песен[1], изпълнена от главния герой „Лошия Блейк“, позабравен кънтри певец. Ето част от текста:

Отидох там, където не трябваше да ходя

Видях, когото не трябваше да виждам

Правех това, което не трябваше да правя

Бях този, който не трябваше да бъда

Забавно е как падането се усеща като летене

За кратко

Тези думи[2] съдържат много жизнен опит, много мъдрост. Това изречение е право в десетката: „Забавно е как падането се усеща като летене… за кратко…“. Мислим си, че летим към нашите цели, нашите желания, нашия самосъздаден смисъл на живота. Това, което не знаем е, че падането се усеща като летене. Но тук, с черен хумор и усещане за реалност, идва неизбежното „за кратко“. Удряме се в земята. Дуалността на земната реалност разпръсква мечтите ни, пречупва крилете ни.

Има ли някой, когото мога да виня? Да, себе си. Отишъл съм там, където не е трябвало, видял съм, когото не е трябвало да виждам, правил съм това, което не е трябвало да правя. И тогава идва въпросът: къде би трябвало да отида и кой би трябвало да бъда?

Нужно ли е да отидем на определено място, за да бъдем свободни? Отговорът е: и да, и не. Ала това не помага особено. Проблемът е в това, че ако го разбираме по обикновения начин – трябва да си стегна багажа и да отпътувам за Тибет – тогава отговорът е „не“. Защо? Ами понеже ние винаги взимаме себе си с нас и се превръщаме в собствения си надзирател.

А какво да кажем за отговора „да“? Къде трябва да отида, за да бъда свободен? Утвърдителният отговор ни води към много по-различни води. Оказва се, че свободата не означава освобождаване на „себето“, а освобождаване от „себето“, от „Аз-а“. Ако Аз-центрираното съзнание се трансформира в (микро)космично съзнание, бихме могли да достигнем водите на Живота.

Къде са тези води на свободата? Иисус Христос казва за себе си, че няма място, където да положи глава[3]. Неговата реалност, нивото на вибрация на неговото съзнание е далеч над земните условия. В този смисъл енергийното му поле никога не може да намери състояние на резонанс, на хармония в рамките на земните дуалистични обстоятелства. За него няма място, където да положи глава. Но той също казва: „Моето Царство не е от този свят“[4]. И, разбира се, в неговата по-висша реалност, управлявана от закона на универсалната Любов, нещата са много по-различни; той би могъл да положи глава там. Иисус Христос ни кани да се присъединим към него в тази по-висша реалност. Той желае да освободи истинския човек от неговото пленничество, да откупи поробената духовна душа от стихиите. В този смисъл отговорът на въпроса „Трябва ли да отида някъде за да бъда свободен?“, е да!

Когато се уморим от мъка и страдание, от жестокост и войни, когато се уморим от себе си, можем ли да отидем някъде, за да живеем в свобода и хармония? Трябва да свържем този въпрос със стиха от текста „Бях този, който не трябваше да бъда“. Кой съм аз и кой е би трябвало да бъда?

Това не е лесен въпрос. Човешкото същество е много сложна система. Първо, трябва да вземем предвид това, че съдържаме в себе си както тленна част, така и безсмъртна. Тленната част е нашата личност, безсмъртната наричаме микрокосмос. Ако се фокусираме върху смъртната част, ще видим, че тя е много сложна композиция. Всички ние имаме четворна личност, в която се намира тройно Аз-съзнание. Ако искаме да разберем повече за себе си, трябва да проучим това тройно Аз-съзнание или „его“.

Ако сравним личността си с автомобил, тогава „Аз“-ът е шофьорът. В общи линии ние не сме особено осъзнати за факта, че Аз-съзнанието ни не е единен оперативен център, а е изградено от три отделни и хаотично взаимодействащи си негови центъра. В книгата си „Идващият нов човек“ Ян ван Райкенборг описва много ясно тази ситуация. Можете да го откриете в главите „Същността на човешкото пленничество“ и „Няма мост между природния човек и духовния човек“.

В главата си имаме център на съзнанието и той е свързан с нашите умствени способности. Откриваме втория център на съзнанието в сърцето, и той е свързан с чувствата и емоциите ни. Третото ядро на съзнанието ни се намира в таза. Този трети център е най-основополагащото и примитивно ядро на нашето Аз-центрирано съзнание и е свързан с инстинктите и поривите ни. Това трето его е свързано с оцеляването и задоволяването на желанията. Всеки човек е снабден с такова тройно его и това ни поставя в доста сложна позиция. Това е все едно в автомобила да има трима шофьори. Когато главата иска да направи завой надясно, сърцето се намесва и дърпа волана наляво. Тогава, за да стане хаосът пълен, третото его се намесва и превключва на задна скорост. Къде отиваме?

Човечеството се е опитало да разреши този проблем чрез прилагане на образование и култура. Но затруднението идва оттам, че само егото в главата и егото в сърцето могат да бъдат образовани и култивирани. Третото его винаги остава „самоподдържащо се“, бруталният звяр, който живее според принципа за оцеляване на най-приспособимия. За култивираните хора, за хората, живеещи според висши идеали и стремящи се към доброта – предполагам, че читателите на статията попадат в тази група – това трето его е огромен източник на скръб и разочарование. Ние бихме искали да си затворим очите за него, отричайки неговото съществуване, и да се скрием зад културата си, но това не е решение. Историята на човечеството, обляна с кръв, го доказва. За да стигнем до обективна самооценка, да постигнем истинско себепознание, трябва да приемем и тази част от себе си.

Надявам се, е очевидно, че такова хаотично и Аз-центрирано същество никога не би могло да стане свободно. То просто би било прекалено опасно за цялото творение. Свободата може да бъде предоставена само на онези, които могат да я управляват отговорно. Няма значение колко книги е прочела лисицата, ако я пуснем в кокошарник, изходът е ясен. Напразни ли са тогава всички стремежи на човечеството? Това ли е всичко? Винаги ли ръцете ни ще са изцапани с чужда кръв? Не, има решение! Има път към свободата; съществува път на освобождение!

Възможността за освобождение не може да се открие в нашата преходна част, в личността ни, а в безсмъртната ни част, в микрокосмоса. Там е вратата към свободата! Когато открехнем тази врата, отваряме възможността за пълно преобразуване на съзнанието ни. Проблемът е, че нямаме осъзнатост за микрокосмоса си, поради което и игнорираме неговото съществуване и започваме да градим върху погрешна основа, върху погрешния „камък“. Погрешният камък е тройното Аз-съзнание; то е „Лошия Блейк“, който живее във всички нас. Сега, моля, обърнете внимание на мистичния цитат от Библията:

Ето, полагам в Сион камък, крайъгълен камък, избран и скъпоценен, и който вярва в него, няма да се посрами. [5]

Може би не е лесно за разбиране, но ни се предава следното: съществува духовен крайъгълен камък; той е центърът, сърцето на микрокосмоса. Ако започнем да градим върху този камък, ще претворим свещения човешки храм, в който живее Духът. Тогава ставаме истински човешки същества, тогава ще сме преобразувани от звероподобни в духовни човешки същества. Тогава сме свободни.

Духовният крайъгълен камък, центърът на микрокосмоса, е съкровище, в което образът на истинския човек се пази като свещено наследство. Това е този образ, за който би могло да се каже: „Бог създаде човека по свой образ“[6]. Когато открием това загубено съкровище в себе си, тогава правим, каквото трябва да правим. Когато този образ възвърне силата си и оживее, когато се одушеви, тогава виждаме този, който трябва да виждаме: нашето истинско Себе!

Тогава можем да кажем щастливи:

Отидох там, където трябва да отида, и сега съм този, който трябва да бъда!

 


[1] https://www.youtube.com/watch?v=RX4-U2r4lS0

[2] https://www.lyricsondemand.com/soundtracks/c/crazyheartlyrics/fallinandflyinlyrics.html

[3] Матей 8:20

[4] Йоан 18:36

[5] 1 Петър 2-6

[6] Битие 1:27

back to home pdf share