above

Да излъчваш изцеление

back to home pdf share

Когато говорим за изцеление, какво всъщност имаме предвид? Когато някой изпитва дисбаланс в своята система, което всъщност определяме като болест, то лечение е процесът на връщане на системата обратно към баланс чрез прилагане на предписани лекарства, терапии или някаква форма на интервенция. Има обаче и друг вид изцеление, включващо състоянието на душата на човека, следователно състоянието му на „съществуване“, което също може да доведе системата му до хармоничен баланс, така че индивидът да бъде наистина „излекуван“.

Отделното човешко същество

Възможно е човек да изпита дисбаланс в живота си; дисбаланс, който може да се прояви чрез причиняващи страдание физически, емоционални или психологически симптоми, наричани от нас болест. Следователно лечението на това заболяване означава да се възстанови балансът чрез подходящи лекове или терапии. В случай на заболяване на физическото тяло можем да използваме алопатични средства като лекарства, билкови екстракти и т.н., а за психологически или емоционален дисбаланс може да използваме средства, които са с по-висока и по-фина вибрация, като например хомеопатия или цветните есенции на д-р Бах.

Чрез тези лечения се стремим да възстановим баланса на системата и по този начин да възстановим „здравето“.

Духовното изцеление или лечението чрез обмен на енергия е по-трудно да бъде измерено, както и да бъде обяснено с чисто научен подход. Дали лечебната енергия например произлиза от самото същество на практикуващия или той просто действа като трансформатор или фуния за универсалната енергия? За да бъде определено това, се изисква по-висока степен на сетивно възприемане, но също и разбирането, че има форми на изцеление, различни от тези, практикувани от нашата общоприета традиционна медицина. Известно е, че състоянието на съзнание на практикуващия лекар, независимо дали е традиционен или не, има известно значение за ефикасността на лечебното средство. А това, за което имаме още по-малко разбиране, е ролята на „намерението“ на практикуващия в лечебния процес, предаването на енергия посредством акта на съзнателно „действие“.

Изцеление чрез състоянието на съществуване

Какво се има предвид с това твърдение и как се случва то? Обикновено свързваме лечението със съзнателен акт на „правене“ на нещо. Но има изцеление, което се осъществява чрез самото състояние на съществуване на човека.

Несъзнателно лечение?

Вероятно всички сме имали усещането, че съществуват места, където се чувстваме комфортно, места, които ни дават усещане за хармония, баланс, и че когато прекарваме времето си там, „природата“ ни обновява. А може да сме усетили, че „вибацията“ на дадено място ни влияе лечебно. Сякаш вибрацията, енергията на такова място запълва нещо, което липсва в нас самите, допълва ни, кара ни да се чувстваме цели. Но, разбира се, там няма никой, който съзнателно да възнамерява да ни изцели. Това е просто преживяване, по време на което цялото ни същество резонира с вибрацията на едно такова място.  Ние, както се казва, „вдишваме атмосферата“.

Същото може да се каже и за времето, прекарано с наши приятели. Неволно се настройваме един към друг и когато всеки тръгне по своя път, си отиваме с чувство на радост, сякаш сме се презаредили.

В природата хармоничните вибрации са почти очевидни, тъй като са част от съкровената ѝ същност. Дали човек е в хармонично състояние на вибрация обаче, зависи от състоянието му на съществуване, което от своя страна се определя от съзнанието му.

Състоянието на съзнанието ни влияе върху начина, по който мислим и чувстваме. Нашите мисли и чувства определят как действаме. А от действията ни възникват животът и битието ни. Така нашето съзнание създава живота ни, а от живота ни става ясно състоянието ни на съществуване.

С нарастване на съзнателността на човек, с нарастване на осъзнаването му, неговото състояние на съществуване също се повишава вибрационно и виждаме съответното увеличение на вибрациите и в етерното му тяло.  Ако някой е болен и следователно етерното му тяло е в дисхармония, с нарушен баланс, и такъв човек влезе в контакт с друг, чиято система е в хармония, тогава може да се осъществи обмен на здрави етери и болният да изпита лечебен ефект.

Това може да се случи без съзнателното намерение на която и да е от страните. Може да се оприличи на активността на слънцето, което излъчва светлина над всичко живо, независимо от състоянието на съществуване на този, който я получава, и така прави живота възможен. Здравото етерно тяло също излъчва хармония в заобикалящата го среда, а етерно тяло, което е извън равновесие, автоматично привлича това, което му липсва, а именно здрави етери.

Никой човек не е затворен в себе си остров

Както слънцето излъчва безлично върху всичко живо и следователно обхваща всичко, така и хората си взаимодействат един с друг, дори когато не влизат във физически контакт помежду си. Животът на човешкото същество не е отделен от всичко останало, а по-скоро сме неизменно свързани един с друг и с всичко, което ни заобикаля, чрез невидима мрежа от вибрации. Германският автор Йорг Щаркмут описва красиво тази ситуация в книгата си : „Die Entstehung der Realitaet“ – Създаването на реалността – как съзнанието сътворява света.

"Светогледът на творческото съзнание противоречи на интуитивната ни логика. Това се дължи на факта, че умът ни е дълбоко вкоренен в идеята – създадена от самия него – че ние, хората, сме отделни, до голяма степен независими индивиди. [...]

Ние обаче не сме самостоятелни творци на свободна практика. Когато хората си взаимодействат един с друг, те са задружен творчески екип. За да бъдем по-точни, дори терминът „екип“ е все още твърде силно вкоренен в идеята за съществуването на отделни личности. Отговорът на въпроса чие съзнание ще „надделее“ в групата винаги е: обединеното. [...]

Изхождайки от своето его, ограничено от илюзията за отделност, индивидът не може да създаде значителни нови посоки в колективното съзнание. Но колкото повече разширява рамката на съзнанието си и се отваря към това да бъде свързан с всичко, толкова по-голям става неговият радиус на промяна. [...]

Можете да мислите за човечеството като за мрежа от точки, и всяка точка е свързана с другите, които преживяват сходни реалности."

Можем да намерим аналогия на свързаността между всички хора също и в индуските и будистките истории за мрежата на Бог Индра, в която всеки възел, всеки отделен човек е представен като полиран скъпоценен камък. Това „да бъдем свързани един с друг“ означава, че поемаме своя дял от отговорността за цялото, като поемаме отговорност за собственото си състояние на съществуване, за състоянието си на вибрация, защото то предизвиква резонанс у другите хора. По този начин ние създаваме реалност – независимо дали сме наясно с това или не.

Задължение и отговорност

Йорг Щаркмут извежда  тази „свързаност“ една стъпка по-напред, като заявява:

 „По този начин човек навлиза в една област, в която всички частици отиват в една и съща посока. Отделната личност е станала част от един колективен поток. Човек просто се носи от течението на живота и цялата обкръжаваща го реалност, включваща всички негови събратя, поддържа процеса и го води напред. [...]

Това състояние ще бъде достигнато, когато егото, което ни отделя, загуби своята (привидна) значимост и съзнанието се съгласува с единството на всичко Съществуващо.“

Можем да си зададем въпроса: имаме ли силата да съгласуваме съзнанието си с Единството на Цялото? Това състояние може да бъде достигнато само когато „егото, което ни отделя, загуби своята значимост“. Как би следвало егото да постигне това?

Този път се основава на задължения и отговорности, които не можем напълно да разберем или изпълним чрез собствената си вътрешна способност, ако подхождаме само с ресурсите на егото. Как бихме могли да изпитаме това единство?

Преди малко засегнахме състоянието на съществуване на човека и говорихме за това как то до голяма степен е определено от неговото състояние на съзнание. Трябва да приемем, че има много различни фактори и влияния, които определят това състояние на съзнание, един от които е описан от философията на розенкройцерите като събуждане на „Розата на сърцето“. Тази „Роза“ е латентен духовен принцип, намиращ се в сърцето на човека, който макар и не напълно активен, все пак вибрира, задвижвайки фундаменталната вибрация на „аз-а“. Тази вибрация на Розата, този неин аромат ще бъде усетен от егото като копнеж да се завърне към духовния си първоизточник и ако реагираме позитивно, ако позволим на този копнеж да расте, това ще въздейства и ще се отрази на съзнанието ни, а така и на състоянието ни на съществуване. Постепенно чрез този процес егото ще се откаже от „значимостта“ си, а една нова, по-висока вибрация ще се влее в състоянието ни на съществуване и една нова хармония с всички и с всичко ще навлезе в системата ни. По този начин състоянието ни на съществуване ще навлезе в нова реалност на „здраве“.

Да излъчваш изцеление

Такава трансформация на вибрацията, такова преображение, има неизброими последици. Пред нас е възможността за дълбока трансформация на нашето същество, преображение в ново състояние на вибрация, което ще се отрази не само върху нас и нашите ближни, но също и върху планетата ни, върху земята и целия живот на нея. Тогава ще започне истинският процес на оздравяване. Това е процес на настройване към състояние на съзнание, което отново ще свърже човека с духовния първоизточник, изгубен в зората на времето.

Розата на Сърцето е божествен духовен принцип, чиято вибрация неизменно отразява божествеността на нейния произход и фундаменталното единство с Универсалното Съзнание. Когато почувстваме тази активност на Розата, този копнеж в сърцето ни, тогава нашето същество ще изпита импулса за промяна, съзнанието ни ще се съсредоточи върху осъществяването на този копнеж. И колкото повече хора осъзнават принципа на вибрацията, която живее в сърцата им, и следват нейните напътствия, толкова повече мрежата на Бог Индра постига по-висше, по-фино качество. Здравето се възстановява не само в отделните скъпоценни камъни от мрежата, но и в мрежата като цяло.

Със сегашното ни ограничено мислене не е възможно да се предвиди какво означава за нас такава трансформация към универсално съзнание, но можем да изпитаме постепенно сливане с това Универсално Единство и по този начин да станем по-съзнателни за нашето най-висше задължение като Човек, осъзнаването, изградено върху вибрационна хармония, завръщането към истинското „здраве“.

И така, остава само да допуснете в себе си стъпка по стъпка процеса, за който „цялото Творение очаква с копнеж Божието Дете да се изяви“.

Нощта...
Нощта настъпва и човекът спи като риба в черна вода. А после ден.
Някои захващат своите инструменти,
а други сами се превръщат в инструмент.

                                                                   Руми

back to home pdf share