Ätherisches Doppel

Даряване на органи – акт на милосърдие? Част 2

back to home pdf share

Към част 1

 

Седемте енергийни центъра

Човешкото материално и фино същество е седморно устроено. Седемте енергийни центъра, които се намират във фините тела, подхранват материалното тяло с всички енергии и качества, от които то се нуждае. Наричат се чакри.

Седмата чакра, най-горният енергиен център, е свързана с епифизата, пинеалната жлеза. Тя поражда биоритъма и е невроендокринен трансформатор.

Следват още шест чакри:

(6) хипофизата или хипофизната жлеза, която направлява всички хормонални обмени и се стреми към хармония.

(5) щитовидната жлеза: асоциира се с тироидната активност и гласовите функции.

(4) сърцето: управлява сърдечната функция, дишането и тимусната жлеза.

(3) слънчевият сплит: отговаря за слънчевия сплит и горните коремни органи

(2) храносмилателните жлези: спомагат за смилането и усвояването на храната

(1) половите жлези: управляват половата дейност и отделителните функции.

 

Трите най-долни енергийни центъра успешно са превели нашето биологично същество през еволюцията за дълъг период от време. Те са свързани със стремежа за оцеляване и всички негови разнообразни необходимости.

В средата се намира сърдечната чакра. Може да се каже, че тя служи като медиатор между низшето и висшето човешко същество. Представлява прагът, където биологичното същество се среща с духовния аспект на човека. Това е мястото, където егоизмът на стремежа за оцеляване може да бъде трансформиран в плодотворно себеотрицание. Трите по-горни чакри потенциално имат достъп до по-висшите аспекти на нашето същество. Чрез гърлената чакра може да се изрече вдъхновяваща или разрушителна дума в зависимост от състоянието на съзнанието ни. Хипофизата е главната жлеза, която управлява цялата ни хормонална регулация и създава баланса. Тук се взима решението дали човекът е задвижван от по-висши стимули, или е в плен на по-низшите си животински инстинкти.

Епифизата е като светлинен орган, който ни дава възможността да възприемаме не само видимата светлина, но също и духовните светлинни импулси. Чрез тази          система от седем чакри човешкото същество е способно да получи ярки опитности от по-висши космични измерения, освен нормалното сетивно преживяване.

Преглед и усвояване на миналия ни живот

Когато умираме енергийните потенциали, които навлизат в тялото чрез космичната енергия, бавно се отделят от физическата си закотвеност и напускат материалното тяло. Ако мозъкът е мъртъв и по време на това бавно отслабване на фините енергийни потенциали се случва онзи изключително важен преглед. С този преглед жизнената система започва да поема най-важната информация от изминалия живот в духовно-душевното същество, така че да може да бъде използвана за по-нататъшно развитие.

Когато се провежда процедура по отстраняване на органи под анестезия, изкуственото дишане и изкуственото поддържане на сърдечносъдовата функция могат да бъдат изпълявани в продължение на много часове. Затова е трудно да си представим, че най-важната процедура по постепенното напускане на човека от тази земна сфера ще се случи по необезпокояван начин.

След като бъдат отстранени всички използваеми органи, изкуственото поддържане на живота се преустановено внезапно. Както потвърждават преживяванията, близки до смъртта, нашето съзнание не е свързано с мозъка ни и съществува извън организма; и така съответно можем да усетим манипулациите, които биват извършени върху тялото ни. До каква степен можем да направим това, зависи от нивото на развитие на съзнанието ни.

Всички присъщи на конкретния човек индивидуални жизнени флуиди, които се съхраняват в паметта на всяка клетка, се разпределят в множество органи и съдове. Когато се трансплантира в реципиент, органаът се явява чужд със всяка своя клетка. Неговото телесно съзнание е напълно различно. Жизнените етери на дарения орган са трансплантирани в това друго тяло, но все още вибрират според собствения си вибрационен ключ, дори и когато са под влиянието на новата индивидуалност.

Етерното тяло, действителното жизнено тяло, което ни държи живи в материята, е цялостен и съгласуван организъм, като материалното си двойник. Когато умираме, то се отделя цялото от материалното тяло и навлиза във финия свят отвъд, където бавно се разпада. В течение на този процес резултатите от изминалия живот се предават в духовно-душевната структура. Във фазата веднага след настъпването на „смъртта“ етерите са все още активни, оживяващи материалното тяло, включително и всички органи – иначе органите биха били мъртви и негодни за трансплантация. Следователно чрез отстраняването на орган възниква изкуствено разделяне на етерния двойник на съответния човек. Оттук нататък възниква въпросът как този човек може да се интегрира във финия свят с тази „перфорирана и нецяла дреха“ по хармоничен начин, така че да може да премине през обработването на личната си жизнена биография и бавното разтваряне на фините дрехи, и така да се подготви за ново прераждане, което ще позволи ново възходящо развитие, понеже е обогатен чрез преживяванията от миналия живот.

За връзката между донора на органа и приемащия органа

Тук има и друг аспект. За много безтелесни души, чиито органи са били трансплантирани, може да бъде трудно да се издигнат до по-високи вибрационни нива по време на пътешествието си след като са напуснали тялото, защото част от етерното им тяло, което има идентичен на физическото тяло образ, е останало в живо човешко същество във физическия свят. Затова обикновено резултатът е изкуствено повторно свързване със сферите в близост до земята и сдругия човек (приелия органа).

В зависимост от различията в етерното вибрационно качество на донора и на получаващия, имплантираният орган ще бъде добре или не толкова добре приет. Естествената реакция на приемащия организъм би била съпротива срещу всякаква инвазия, следователно би бил склонен да отхвърли всякакъв чужд орган.

Умиращият човек не е съвкупност от резервни части. Божественият духовен аспект, който е запечатан в природното тяло, прави всеки човек отделен и уникален индивид. Само със съвременната фармакология е възможно да се потисне реакцията на отхвърляне, така че имплантираният орган да може да изпълнява физиологичната си функция в чуждата матрица. Въпреки това собствената етерна вибрация на донорния орган остава активна за определено време.

Особено след сърдечни трансплантации можем често да наблюдаваме видимо странни реакции в характера на приелия органа, които показват ясно, че импулсите от информационната матрица на донора все още вибрират в приемателя.

Нека да погледнем по-задълбочено традиционните ученияна мъдростта, източник на цялото познание, което някога е било получено или преживяно.

По този начин се появява напълно нов аспект в себепознанието ни и на въпроса за смисъла на живота. Особено в тези интензивни екзистенциални ситуации всичко зависи от въпроса дали взeмаме решенията си изхождайки от висша вътрешна независимост, или не.

Към част 3

back to home pdf share