Selfcreated Dreams

Даряване на органи – акт на милосърдие? Част 3

back to home pdf share

Към част 2

 

Многоизмерността на човешкото същество

Има първоначално познание, Sophia Perennis, което е отразено в почти всички културни традиции – можем да го намерим ако погледнем във Ведите, херметичната философия, суфизма, теософията, антропософията и езотеричното християнство, към което принадлежи също и Розенкройц. Част от това първоначално познание е прозрението, че човешкото същество представлява седморен микрокосмос, който е съставен от безсмъртна и смъртна част.

Нека да погледнем по-отблизо това седморно чудо на съществуването ни:

Човекът има една истинска същност – ядрото на безсмъртната му индивидуалност. Най-съкровеното му същество е:

(7) вечният, нематериален духовен елемент (Атман), който е обгърнат от

(6) вечната душа (Буди) и

(5) висшия разум (висшият Манас)

Тази троица очаква да се развие в земния човек. Той може да създаде възможностите, за да се случи това.

Земната му личност се състои от:

(4) земния интелект (низшия Манас) – менталното тяло

(3) емоционалния аспект – астралното тяло

(2) жизнеността му – етерното тяло и

(1) физическото тяло.

Ясно е, че безсмъртната микрокосмична структура със своето духовно и душевно ядро е тази част, която се потапя в материалния свят по време на инкарнация и там се свързва със смъртна земна личност, за да може да притежава физическа форма като начин да изяви себе си в материалния свят.

За смисъла на човешкия живот

Истинската ни същност лежи спяща в нашето същество като посято семе. Тя чака нашето лично земно съзнание да долови това семенце и да подкрепи неговото разгръщане до съвършено духовно-душевно човешко същество. Нашият копнеж за съвършенство, справедливост, мир и всеобхватна любов е присъщ за безсмъртната истинска същност. Той е „двигателят“, който ни кара да търсим, докато не намерим вътрешния източник и не осъзнаем, че като земни, съзнателни хора, трябва да станем служители на висшата си същност, така че тя да стане активна. В истинската ни същност, която е неразривно свързана с божествения източник, се намира цялата мъдрост и цялата съзидателна сила, които са необходими за осъществяването на духовното пробуждане в природното същество, така че да станем жив инструмент на непреходните духовни сили и да поддържаме изявата на природната и духовната еволюция в съответствие с божествената воля.

Най-висшият смисъл на съществуването ни се състои в поддържането на всеобхватно космично съзнание, проектирано надолу и до материалния аспект.

За да може да се случи това, земното ни мислене, его-логиката на днешните хора, трябва да бъде трансформирано във висш разум, притежаващ мъдрост и любов. Способността ни за по-висше мислене е вече активна в пространство на съзнанието, което е отвъд личността, и може да бъде изявена в материалния свят с помощта на доброволното служене от страна на личността.

Когато умираме, истинската ни същност първо се отделя от физическото тяло и отвежда фините тела в сферите отвъд. Там есенцията на изживения живот се интегрира в структурата на есенцията на безбройните прераждания на микрокосмоса. Те формират семето за зачеването на подходяща нова инкарнация в материята.

Законът на кармата дава възможност на всеки индивид да преживее последиците от всичките си минали действия и грешки, които не отговарят на божествения закон, в следващото си прераждане.  Затова им се дава възможността доброволно да се издигнат над тези последици и така да ги трансформират в мъдрост.

Колелото на прераждането се върти в подкрепа на истинската ни същност, докато не разпознаем действителната си дестинация и не позволим осъществяването ѝ. Идващият нов човек е осъщественият образ на духовно-душевния човек, чиято изява във формата ще бъде неуязвима и повече няма да бъде подчинена на смъртта. Той наистина ще стане дете на Бог, което е призовано да съдейства за изявата на Цялото.

Когато станем осъзнати за това прекрасно развитие, което е естествено за нас и към което сме призовани, тогава ние, в тишина, ще се обърнем навътре към божественото душевно ядро, което лежи в сърцето ни, и тогава ще намерим правилното решение, което отговаря на висшата съзидателна воля, във всеки момент от живота ни.

Когато придобием вътрешната си независимост, чиято единствена връзка е с нашата духовно-душевна същност, ще знаем във всеки момент как да постъпим, за да останем в съгласие с вътрешния си закон.

Като финално размишление относно мистерията на живота и смъртта бих искал да посоча стих от Херман Хесе със заглавието „Животът, който сам избрах“. В този стих той твърди, че преди да дойде в този земен живот, му е било показано как би го изживял, с всичките му мъки, скръб, радости, светлина.

„Бяха ми показани доброто и злото,

бяха ми показани безбройните ми грешки…“ и тогава

„Чух зададен към мен въпрос

дали бих имал смелостта да го изживея.“ И стихът продължава:

„Тъкмо това е животът, който ще живея!“

дадох отговор с решителен глас.“  

back to home pdf share