Calw

„Другият“ Йохан Валентин Андре

back to home pdf share

 

Истинският педагог трябва да бъде уравновесен и да се отличава с четири добродетели: достойнство, искреност, прилежност и желание да дава. Всеки може да насърчава работата, да дава правила, предписания, да дава и пише диктовки. Но нека да определим най-важното, да подкрепим самите усилия, да създадем една прилежност и да възпитаме на правилно използване на ресурсите, а в крайна сметка да свържем всичко с Христа, който ни липсва. Това е християнското дело, което не може да се откупено със земни богатства.

Това е една от многото педагогически насоки, дадени от Йохан Валентин Андре, за да подсигури за младите хора на своето време една по-добра перспектива за бъдещето.

Добре известно е, че Андре (Херенберг, 1586 г. – Щутгарт, 1654 г.) дължи известността си на авторството на Зова (Фама) и Веруюто на розенкройцерското братство, както и на Алхимичната сватба. А фактът, че този изключително надарен немски богослов, поет, драматург и свещеник е бил и новатор в областта на образованието и социалните реформи, е отдавна засенчен от дебата за ролята му в розенкройцерските манифести. Той обикновено е бил твърде скромен, за да представя схващанията си пред обществеността. Предпочел е да остави широкото разпространение на педагогическите си идеи на по-младата сродна душа - Коменски, с когото е поддържал писмен контакт.

През целия си живот Андре се стреми към „неподправено предаване на Божието слово“ на младите хора и на „братството в Христа“, което би допринесло за благоденствието на човечеството. Той живее десетилетия с визията да събере Братство от мъдри приятели от цяла Германия, които да обменят мисли и идеи, за да издигнат благосъстоянието на цялото човечество на едно по-високо, духовно ниво. Това е движещата сила на неговите действия и публикации. За негово разочарование той трябва да заключи в края на живота си, че тази идея не успява да намери плодородна почва.

 

Образование от седмата година нататък

Андре е страховит социален критик, който с острата си писалка, освен всичко друго, се застъпва за идеята децата да започват училище от седемгодишна възраст. Той проектира визуален метод за преподаване на математика, като в това отношение е изпреварил с повече от половин век Коменски. Андре получава силно вдъхновение от новаторската група в Амстердам „Broeders in Liefde Bloeyende“ (Братя - цъфтящи в любовта). Той изучава творбите на картографите Герардус Меркатор и Ортелий, на историка Ван Метерен и на световноизвестния юрист Хуго де Гроот. Превежда някои произведения на последния, както и на лайденския философ Юст Липсий. Той също така високо оцени създателя на „ремонстрантите“ Яков Арминий, когото нарича „силният човек на християнството“.

През 1605 г. той се сприятелява с холандския книжар и учен Йоханес ван дер Линден, който се установява в Тюбинген. Ван дер Линден му заема книги, които трудно могат дасе намерят в Германия. Андре е толкова ентусиазиран от развитията в Холандия, че по препоръка на маркграфа на Ансбах решава да се установи там. Назначаването му за проповедник във Вайхинген, Германия, обаче осуетява плановете му.

Образователните идеи на Андре не се фокусират основно върху публичното образование. Те винаги се намират в перспективата на онова, което е на първо място за него: вътрешното царство, Бог в човека или по думите на Фама: Златният век.

Андре, активистът за правата на човека, поставя и въпроса за равните права на момичетата и жените:

Не знам защо този пол, който е не по-малко любознателен по природа, е лишен от образование в наше време.

В неговата идеална, утопична християнска държава, наречена в едноименната книга „Христианополис“ (1619 г.), всички длъжности могат да бъдат заемани и от жени.

В едно християнско общество, според Андре, човекът в крайна сметка ще успее да остави всичко земно зад себе си. Само тогава той ще може да се обърне навътре, за да познае реалността на Доброто, Истинното и Красивото. Онези, които го търсят извън себе си, ще бъдат разочаровани, защото именно този начин на съществуване в света стои на пътя на чистото възприятие.

Този, който остави природата зад себе си и се отдаде на духа, който се освободи от нея, ще бъде на сигурно място в единствения, истински и добър Бог. Той ще види и ще изпита с неописуема радост как целият свят е създаден в самия му център, не като под облачно или многоцветно небе, а в кристална яснота. И така, във върховна наслада на сетивата си, той ще открие първите очертания на изкуството, първата отправна точка на нещата.

И тази отправна точка за Андре е любовта, всеобхватната любов към творението, към човека като чудо на сътворението и към вътрешния Христос.

 

Hair-splitting

Педантичност

Йохан Валентин Андре е феномен в университета на южния германски студентски град Тюбинген. На двадесет години това дете-чудо завършва със степен „extremissimo doctus“ (изключително образован). Но университетската среда го отегчава. Пред очите му се намират само дребнави хора, които се карат помежду си за дреболии. Младият Андре изглежда има по-широко сърце:

Предпочитам да бъда с онези така наречени еретични валденси, които са помирили живота и учението, отколкото с тукашните правоверни. Последните вярват, че провъзгласяват правата вяра, но междувременно не осъзнават, че напълно пренебрегват простото правило за живот в милост.

Той търси своите приятели си извън университетския кръг и се запознава с Тобиас Хес през 1607 г.

Хес е изключително ерудиран човек: истински експерт по библейските въпроси, алхимик и лекар по методите на Парацелз. Друг приятел му става Вилхелм фон Венс, благородник от Люнебург, който подкрепя финансово  Андре и го вдъхновява да продължи да работи върху планираното от него световно братство. Фон Венс запознава Андре с Кристоф Безолд, изключителен писател и адвокат. Андре и Безолд често се ядосват на моралната поквара, на постепенната загуба на територия за чистата вътрешна религия и на лъжите в науката и управлението. Тази група от четирима приятели, заедно с някои други, бива наречена „Тюбингенският кръг“.

 

Манифестите

Тюбингентския кръг се опитва да създаде нови разбирания за наука с отворен ум. Но освен това  идентифицира и опасността от твърде материалистично развитие. Сродните души от Тюбинген упражняват свободна и необуздана мисъл, но никога не оставят настрана Христос. Те се вдъхновяват от популярните тогава Четири книги на истинското християнство (80 издания!) написани от проповедника Йохан Арндт, с когото Андре си кореспондира дълго време. Заглавията на книгите са: Книга на съвестта; Книга на живота: Христос; Книга на вътрешния човек и Книга на природата. Ученията на Парацелз, на ​​които дава път четвъртата книга на Арнд, също са много привлекателни за приятелския кръг.

Именно в тази атмосфера се създават манифестите на розенкройцерите. Твърди се, че Fama Fraternitatis и Confessio Fraternitatis са написани от Андре през 1608 и 1609 г. В автобиографията си Vita ab Ipso Conscripta той казва дори, че е написал Алхимичната сватба през 1605 г. - на юношеска възраст.

 

Калв

Забележителна е връзката на Андре с живописния южен немски град Калв (23 000 жители, област Вюртемберг), който има хилядолетна духовна история. Той привлича вниманието още през единадесети век, защото манастирът Хирсау, намиращ се в Калв, е център на влиятелна, революционна реформа на монашеската система, насочена към практическото изпълнение на монашеския идеал.

От 1620 до 1638 г., по време на Тридесетгодишната война, Андре е главният проповедник на Калв и ... оставя своя отпечатък там.

Той създава благотворителна фондация със значителни дарения, която остава активна до 1979 г. Благодарение на тази инициатива Калв винаги е успявал да се възстанови сравнително бързо от многобройните военни действия, на които е ставал жертва. В Калв има къща на Андре, която е собственост на Евангелската църква. Гербът на Андре може да се види в параклиса „Никола“ на моста над река Наголд, както и на много други места в града. В църквата на близкия Бад Тейнах се намира уникален бароков олтар: Die Kabbalistische Lehrtafel der Prinzessin Antonia (кабалистична карта н принцеса Антония). На един от панелите са изобразени Универсалното учение с кабалистически знаци и розенкройцерски символи. Андре, който също е изобразен, е тясно свързан със създаването на този панел и енергично насърчава принцесата да не се отказва от завършването на това произведение на изкуството.

Семейство Андре в Калв има дори „демографски“ влияния. Две дъщери на семейството се оженват за сановници от града и тези връзки дават богат плод. Преди осемдесет години едно проучване установи, че около десет процента от средношколците носят гени на Андре.

И разбира се, този специален Вимберг! Историята гласи, че Андре се изкачва на това възвишение с няколко верни човека, когато Калв е изправен пред големи изпитания по време на Тридесетгодишната война. Там той се помолва на Бог да спаси града от по-нататъшно бедствие. На същия Вимберг сега съществува конферентен център на съвременните розенкройцери от Духовната школа на Златния Розенкройц.

 

Сияещ път

Йохан Валентин Андре вероятно често се е чувствал самотен през своя пионерски живот, поради съществуващото неразбиране. Сърцето и главата му често пътуват далеч пред него. По-малко от четири века след смъртта му се оказва, че бъдещето – погледнато назад - се е превърнало в най-добрия приятел на Андре. Сияещият път, който Андре създава, докато често са му се присмивали за него, все още ежедневно предлага славно спасение за мнозина.

 

Искам да пея от радост

Тази сутрин искам да пея от радост,

със задвижено от Божията любов сърце,

от радост да съм балгодарен за всяко божие благо

и мислите да замлъкнат, понеже всичко е от Бог.

 

От радост ще работя за Божието дело,

ръцете ще укрепнат, стръмността не ще ме плаши,

от радост искам да умра, за да съм победител –

да наследя благодатта; умът ми гледа само към Небето!

(Адаптирано от Йохан Валентин Андре)

 

Препратки:

Jan Peter Burger, Coornhert-Licht in Europa, Розекреюс Перс, Хаарлем 2019 (3-то издание).

Ernst Harnischfeger, Mystik im Barock das Weltbild der Teinacher Lehrtafel, Щутгарт 1980. Бих искал да изкажа искрените си благодарности на служителите на Градската библиотека в Херенберг в културния център на Хофщауер.

Govert Snoek, De Rozenkruisers in Nederland, voornamelijk in de eerste helft van de zeventiende eeuw, Розекреюс Перс, Хаарлем 2006.

 

 

 

back to home pdf share