face

Единият - непознаваем и разбулен

back to home pdf share

Непознаваемият Бог

Както самото му име подсказва, непознаваемият Бог надхвърля всичко, включително и нашата логика, възприятията ни, чувствата ни, интуицията ни. Той се простира отвъд осезаемия и понятен за нас свят. Възможностите ни за разбиране са неспособни да го опишат или достигнат. Примитивните „лъкове“, каквото представляват мисълта, волята, желанието, не са достатъчно могъщи, за да запратят стрелите си към звездите, където той пребивава, неразгадаем и недостъпен.

Как да опишем лицето на непознаваемия Бог? Има ли изобщо лице, тяло, форма? Непознаваемият Бог може да ни се разкрие само във вътрешната тишина, празнота, тъмнина. Не можем да различим нищо в тази тъмнина, в нея можем само да отпуснем ограниченото си съзнание, жадуващо за усещания и знания. Когато сме празни и тихи, дори и само за момент, вече няма някой, който да възприема, описва или изразява каквото и да било за празнотата или тишината. Тогава мисълта е утихнала. Не инертна или мъртва, а изчистена от паразитните си спомени, от повтарящите се клишета, от непрестанния вътрешен монолог, с което става отново непорочна, нова, будна. А тази „утихнала мисъл“ е самият израз на непознаваемия Бог; израз без думи, без образи, без „лице“, естествен и жив, непосредствен, завладяващ с дълбочина и загадъчност.

Несъмнено, непознаваемият Бог ни се изплъзва, той е без форма и все пак нищо не го скрива от вътрешния поглед, с изключение на структурната ни неспособност да хванем неуловимото.

Разбуленият Бог

Лицата на проявения Бог са неизброими. В действителност няма нищо осезаемо, което да не е едно от лицата му. Цялата вселена представлява неговото тяло, неговото лице. Всеки материален атом е огледало, в което това лице е отразено. Всяка среща, всяка ситуация, всяко същество или всеки предмет – всички те са изражения, различни мимики на това универсално и многообразно лице, понякога усмихващо се, понякога спокойно, понякога сериозно или строго.

Виждаме ли тези лица на проявения Бог във всяка ситуация или среща, в които попаднем? Или само виждаме маските, с които ги обличаме: впечатленията ни, реакциите ни, влеченията и съпротивите ни? Отворени ли сме, внимаващи ли сме? Или сме слепи, изолирани в собствените си мнения, разбирания и чувства?

Лицата на проявения Бог, с множеството си изрази и аспекти, постоянно ни призовават в нашата изолация като намигвания, канещи ни на диалог, на танц, на едно разбулващо откритие.

Неповторимият Бог

Няма противоречие между непознаваемия Бог и проявяващия се Бог, а едновременност. Те са различни само за езика, за мисълта. Всъщност има само един Бог и той не е нито „непознаваем“, нито „разкриващ се“, нито дори и двете. Метафизичните коцепции ни запълват, заемат вътрешното ни пространство, а всъщност само когато сме празни, възприемащи, само тогава можем да приветстваме Истината: Истината за това какви сме ние самите, Истината за това каква е съкровената същност на Живота. Истината за Бог? Отделни един от друг ли са Истината и Бог?

Нашите представи и категории са само патерици, които ни позволяват куцайки да вървим по пътя към разбирането. Когато най-накрая това разбиране е достигнато, установено в нас, тогава би могло да се каже, че стоим здраво „на краката си“, благодарение на действията, които предприемаме ежедневно в пълна осъзнатост на базата на постигнатото разбиране. Тогава осветляващото Откровение идва да премахне всичките ни болезнени усилия и постижения и да озари съзнанието ни с нова и възраждаща светлина, напълно непозната преди това. Патериците, които вече са станали безполезни, ни се отнемат, а нашата структура от разбирания, усърдно и умело изграждана, се разпада. Пепелта ѝ веднага се разпръсва поради мощния полъх на Духа, който заема мястото си в центъра на съзнанието ни, свободен отново.

back to home pdf share