School, questions

Фундаментални въпроси

back to home pdf share

Какво е живота? Кой съм аз? Фундаментални въпроси като тези, вероятно са известни на повечето хора; но откъде идват те и как живеем с тях?

Често човек се стреми да намери отговори на повдигнатите фундаментални въпроси толкова бързо, колкото е възможно. Има много отговори в света и по целия Интернет в това отношение.

Всеки от тях е повлиян от определен мироглед, идеология или традиция.

И ако един от приетите отговори вече не изглежда адекватен, човек бързо търси по-подходящ, избиран от безкрайния каталог от обяснения.

 

Въпреки това, ако сме постоянно заети с отговори, няма ли опасност да пропуснем жизненото качество на въпроса?

 

Да живееш с въпроса

 

Умът, който живее с въпрос, несъмнено е включен в напълно различна дейност, от ума, който живее с отговор.

За нас отговорите често са синоними на думи или концепции, защото човешкият ум обикновено живее на това ниво на думи и идеи.

Възниква обаче въпросът: има ли измерение в човека, което е отвъд всички обяснения и може ли ‘enter‘ да осъществи пряк контакт с истината?

Ако някой отрече всякакъв директен, основан на паметта отговор на този въпрос, защото е разбрал, че отговорът е сам по себе си обяснение, тогава остава само състоянието на не-знание. Какво е качеството на това състояние на не-знание? Не е ли, по същество въпрос, наблюдение и изследване?

 

Така че, нека да вникнем в това, какъв е произходът на фундаменталните въпроси.

В ежедневието ни обикновено казваме "имам този или онзи въпрос" или "това е моя въпрос ". Но дали е оправдано да се твърди това?

Дали става така, че съзнателно провокираме определен фундаментален въпрос? Дали личната воля е тази, която го създава, или човешкото мислене го планира? Дали то наистина е нещо, което е "мое" или просто е живо само по себе си?

Що се отнася до един фундаментален въпрос, вероятно ще разберем вътрешно, че той не произлиза от лична подбуда. Поглеждайки го неутрално, едни биха казали: той си е просто там.

Така че може да се види, че фундаменталните въпроси не произлизат от собствената ни воля. По-скоро те възникват от спонтанния контакт с живото незнание на това, което е сега - "какво е".

Фундаменталните въпроси са следователно естествен израз на самия живот. Те са част от творческото движение на живота, което се разгръща в своя собствен абсолютен ред и хармония.

 

Земята, дърветата, всички животни, звездите, целият космос, които вибрират в хармония са творческия израз на единния живот. Същото важи и за основните въпроси. Те също са творение на живота, само че на много по-фино ниво.

Сътворението не е свършило; то постоянно тече като река, която се обновява до вечността. По този начин, като участници в този творчески процес, ние приемаме творчески импулси от, например, основни въпроси, които възникват в нашето съзнание.

 

"Всеки въпрос носи своя отговор".

В света на думите и понятията, това твърдение трябва да звучи глупаво. Ние сме свикнали да получаваме отговори на въпроси отвън, от някой, който дава обяснения; било то от учителите в училището, от експертите в обществото или свещениците в религиозните традиции. Това е нормално, когато се отнася до практическите познания на външния свят.

 

Но във вътрешната сфера то предотвратява развитието на съзнанието, никога не се разгръща това дълбоко качество, което пита, разбира, диша, живее и разцъфтява.

 

Като човешки същества ние често сме толкова привикнали да употребяваме отговори и думи, че ние дълбоко, несъзнателно вярваме, че не сме в състояние да разберем за себе си, каква е истината - и затова се придържаме към отговорите и понятията.

 

Животът изследва себе си

 

Човек може да каже например, че семето на едно дърво носи вътре в себе си въпроса какво представлява дървото. Семето се нуждае от пространство, тишина, въздух, вода, земя и светлина, за да осъществи дървото. В същото време, всичко е осигурено за осъществяване на този творчески импулс на въпроса какво представлява дървото. Същото е и с човешкото същество.

Във всяка жизнена изява животът по същество изследва себе си. В това движение, нито един аспект от живота не е отделен от друг. И така, животът изследва себе си също и чрез човешкото същество: Какво е животът? Какво е истината? Тези въпроси вибрират в цялото творение.

Сега въпросът "какво е животът" има много окраски. Той е придобил форма и очертание. Все пак, не съществува ли по-съществен импулс стоящ зад това запитване? Няколко думи, които образуват конкретен въпрос се материализират от това по-дълбоко обкръжение чрез всички различни аспекти на нашето съществуване, чак до естеството на нашето мислене.

 

Въпросът сам по себе си отива далеч отвъд трите думи: "какво е животът?". Думите са само върхът на айсберга, а зад тях стои мощния творчески жизнен импулс. За да разберем въпроса, да размишляваме върху него, означава да създадем място за това чисто творческо движение.

 

Човек може да разбере всеки въпрос като отваряне на една врата. Животът отваря тази врата в човека; той го докосва игриво. И какво ще стане, ако тази врата не е затворена от някакви думи, субективни спекулации или бързи обяснения? Не е ли това творческо движение тогава пространството, от което той се нуждае, за да се разшири и задълбочи в човешкото съзнание?

Да имаш фундаментален въпрос не изисква никакви усилия. По същия начин, не са необходими усилия за разработването на този въпрос.

 

В тихото осъзнаване на въпроса, това, което е вярно, това, което е абсолютно и свято може да започне да се изразява в съзнанието на човека.

 

Внимателно наблюдаване

 

Може ли разгръщането на това, което е свято да се случи сега, във внимателното наблюдение на тези неща в себе си? Може ли да бъде направено по същия начин, за да разбере човек дали това, което се казва е вярно или не?

 

Такъв въпрос не изисква интелектуален анализ. За да разбере за себе си какво е вярно, човек се нуждае само от мълчаливо наблюдение, слушане без сянка от преценка, заключение или в осланяне на предишни знания.

Питането и изследването, наблюдението и слушането са част от най-дълбоките и най-естествените качества на живота и следователно на човешкото същество. Те проблясват, когато живеем с простия факт "не знам". Не-знанието е самия клон, откъдето божественото творение разпростира крилата си. Където има дори неясно "знам", нищо ново не може да се развие. "Знам" е по същество липсата на внимание.

 

В разгръщането на това съзнание в човека се крие абсолютната свобода от авторитети. В такъв внимателен ум се ражда въпросът и той създава незабавно едно реагиращо движение, от общуването му със светлината, водата, земята - с всичко. Този отговор не се крие основно в думи, концепции или абстрактни идеи, но в непосредственото и продължаващо проявление на истината в човека. То е предназначено да бъде плодородна основа за творческото движение на живота.

 

Когато се ударят струните на една китара, отговорът на цялото резониращото тяло може да бъде чудесен звук. За да вибрира, той трябва да е напълно непредубеден, безпристрастен, напълно възприемчив или с други думи: да се слуша внимателно.

Възможно ли е човешкото същество да слуша внимателно по този начин на основата не-знание? Ако това е фундаментален въпрос сам по себе си, никакво усилие не е необходимо, за да може той да разцъфти.

back to home pdf share