стоя на моста слънцето се свъсва
и все тъй спя а пръстите изтръпват
и се боя от своята порочност
с усмивка нарисувана нарочно
преструвам се че аз и ти сме в рая
горя и гасна с болки се терзая
пред вас са само маски и преструване
и стъклените паузи на думите
но днес заплаках падна всяка маска
изгубих си безценното богатство
сега светът от зима дим и пари
изчезва като цветове на залез
такива летни часове се раждат
сред тъмни мазни пушеци и сажди
изтривам с шал лицето от снега
и гледам на един нов свят брега
