Sterrenbeeld

Голем - Част II - Настояще

back to home pdf share

В първата част на статията за Голем видяхме, че въпросите за идентичност и имитация имат важна роля за епичното пътуване на човека през различните аспекти на живота.

Да вземем друг пример от гръцката митология, който добре илюстрира тези теми. Историята е за Фаетон, син на слънчевия бог Хелиос. Младият мъж се съмнява дали  Хелиос действително е негов баща. Затова отива в двореца на баща си и успява да го убеди да положи клетва. Хелиос обещава, че ще даде на сина си всичко, което той поиска. За ужас на баща си, Фаетон си пожелава да управлява колесницата на бога на слънцето за един ден. Хелиос се опитва да разубеди сина си от тази глупава идея, като му посочва опасностите. Фаетон обаче настоява, и накрая Хелиос, обвързан от клетвата, приема искането на сина си. Така младият мъж потегля с колесницата от портите на източния слънчев дворец. Скоро обаче става ясно, че опасенията на баща му са били основателни, защото Фаетон не успява да удържи четирите огнедишащи коня и колесницата се отклонява от предначертаната си орбита. Това води до големи разрушения на земята: избухват огромни пожари, цели реки се изпаряват. Затова богинята на земята се обръща към върховния бог Зевс. Той се намесва и слага край на безразсъдството на Фаетон с една от своите мълнии. Младият мъж пада от небето и не оцелява.

Първото нещо, което прави впечатление в историята е, че Фаетон се съмнява в своя произход. Той преживява нещо като криза на идентичността, която предизвиква серия от събития и в крайна сметка води до катастрофални последици.

Ние имаме необходимост да знаем кои сме, за да можем да намерим правилния път за себе си. Необходимо ни е да знаем произхода си, за да можем да вземем съдбата в своите ръце. Ето защо аксиомата „опознай себе си” е изписана на входа на храма в Делфи. Именно липсата на това себепознание ни тласка в могъщите ръце на един свят, изпълнен с илюзии. Познаваме родителите си, но не и своя небесен Отец. Знаем гражданските си права, но не и своите божествени привилегии. Какво знаем за божественото наследство, скрито в центъра на нашето същество? Какво знаем за микрокосмоса, в който живеем?

Описаните в първата и втората част на статията два гръцки мита разказват част от историята на човечеството. Небесният човек избира път, който го оковава в материята. Така изгубва способността си да се изявява, обречен е на бездействие и потъва в смъртен сън. Той продава на вечно променящите се елементи правото си на небесна синовност.

Може би си мислите: тази древна история полезна ли е за нас изобщо; не трябва ли да живеем в настоящето? Да, действително трябва. Лемурийският континент много отдавна е бил погълнат от морските вълни; след него е дошла ерата на Атлантида, а след това - времената, в които живеем ние. Минали са стотици хиляди години. Грубите лемурийски личности са се променили през епохите, за да можем днес ние да бъдем такива, каквито сме. Физическата личност се е развила и вече е снабдена със собствена интелигентност и съзнание. Гордият човек от настоящето - това сме ние - нарича себе си “венец на творението“. Но това е тенекиен венец, с неприятни остри ръбове, а диамантите му са направени от стъкло. Нашата интелигентност? Нашето съзнание? Не са ли те триизмерни, аз-центрични, насочени към собствените ни изгоди и удоволствия, и не оставят ли след себе си следи от опустошения, подобно на Фаетон?

Може би не сте съгласни с тези заключения. Може би ги намирате за крайни и обидни. Още в Лемурия е имало разделение между онези, които разбирали опасността от низходящото развитие („синовете на светлината“) и останалите („синовете на мрака“), които продължили да експериментират в материалния свят, вярвайки в пътя на инволюцията.

Синовете на мрака винаги са полагали усилия да изваят съвършената материална личност. Не мислете, че тези „синове на мрака“ са лоши хора или престъпници: част от тях са вдъхновени от най-висши идеали. Те се стремят например да премахнат всички болести, които измъчват човешкото тяло. Единственият проблем е, че искат да постигнат невъзможното: да създадат рай на земята. Вместо да се стремят към духовно новораждане, те копаят още по-надълбоко в блатото на материалния свят.

Поради това продължително развитие, в нашето време бива добавена нова глава към старата книга за Голем. За да имаме по-задълбочен поглед върху тази тема, необходимо е да знаем нещо за дванадесетте сили, които управляват света, в който живеем. Това са дванадесетте водещи идеи на материалната сфера. Тези сили са наричани ​​дванадесетте еона. Те представляват дванадесет идеи, дванадесет илюзии, дванадесет опита за превръщане на материалния свят в рай.

В третата част на „Голем” ще се опитаме да разгледаме по-задълбочено целите на еонните сили и техните стремежи в материалния свят.

back to home pdf share