future

Голем - Част III - Бъдеще

back to home pdf share

Дванадесетте еона представляват дванадесет идеи, дванадесет илюзии, дванадесет опита за превръщане на материалния свят в рай. За да осъзнаем стремежа си да създаваме, да имитираме, добре е да знаем нещо за силите, които ни движат.

В своята книга „Гностичните мистерии на Пистис София” Ян ван Райкенборг ни дава ценна информация за тези дванадесет еона[1]. Той описва деветия еон като мечтата за диалектично обожествяване. С други думи: това е опит за постигане на божествено, безсмъртно състояние в нашето материално, диалектично жизнено поле. Десетият, единадесетият и дванадесетият еон представляват последователните стъпки за осъществяване на мечтата за божественост. Дванадесетият еон е свързан с последната фаза: материалното осъществяване, проявлението на божествена личност във физическия свят.

Коя е новата глава, която днес бива добавена към старата книга за Голем? Какво виждаме около нас? Историята на Лемурия се повтаря. С нашата роботизирана личност, снабдена с луциферична интелигентност, но лишена от божествена мъдрост, ние създаваме нови роботи. Някои от тях изненадващо приличат на нас: могат да посрещат гости, да играят футбол и дори да извършват медицински интервенции. Съществуват и автономни роботи с изкуствени мозъчни клетки. Да, поведението им все още е елементарно, но вероятно скоро ще ни настигнат.

Десетият еон е отговорен за всички идеи и мисловни концепции, свързани с изкуствените форми на живот. Той поставя въпроси като: възможно ли е да прехвърлим съдържанието на мозъчните си клетки в изкуствен мозък, за да запазим знанията и съзнанието си когато умрем? Може би можем да включим механични елементи в тялото си и да станем суперчовеци, киборги? Можем ли да очертаем граница между естествения и изкуствения живот? Ако бъде произведен андроид, който до такава степен прилича на човек, че е трудно да бъде различен от него, дали той ще бъде живо същество? То мисли, учи се, има емоции. Какво означава да бъдеш "жив"?

Единадесетият еон довежда тези мисловни експерименти още една крачка напред. Той поставя философски въпроси, свързани с етика и морал, правилно и неправилно. Под влиянието на този еон се опитваме да оправдаем намеренията си. Като например: сигурно е възможно роботите да поемат цялата селскостопанска работа. Така ще произвеждаме много повече храна и няма да има глад по света. А също и: няма ли да е хубаво, ако андроид може да помага на възрастните хора да пазаруват или да им прави компания, когато се чувстват самотни? Но в нашия диалектичен свят монетата винаги има две страни. Защото военната индустрия, разбира се, също много се интересува от механичния човек. Редовно четем за атаки, извършени с така наречените дронове. Тези дронове все още се управляват дистанционно от войник, който например взема решение да открие огън. Междувременно обаче е разработен и първият автономен дрон. Този робот действа самостоятелно: със своя изкуствен интелект той проследява определена цел и решава дали да елиминира опонента си или не. Някои политици поставят въпроси относно подобни разработки, защото осъзнават, че така някои граници биват преминати.

Ще стане ли д-р Франкенщайн отново жертва на своето творение? Вълните поглъщат Лемурия, същата съдба сполита и Атлантида. Ще ни удари ли Зевс с една от своите гръмотевици, както постъпи с безразсъдния Фаетон? Всичко зависи от нас!

Ние сме тези, които трябва да изберат правилния път към дома. Не чрез имитация и създаване на карикатура на небесното човешко същество. Нуждаем се от нещо истинско! Нуждаем се от духовно новораждане: нашата истинска божествена човешка същност трябва да бъде събудена от смъртния си сън! Обещанието за възкресение на светлинния човек е записано в свещените книги на много култури. Има безброй знаци, които сочат в правилната посока, дори природата ни е оставила улики. Защо Великденският остров не е погълнат от вълните, когато Лемурия загива? Той е запазен с мъдри намерения: да свидетелства за монадата, за божествения човек, скрит във физическо тяло. Да, статуите са загубили връзката си със Светлината: очите им са студени и мъртви. Но защо тези останки се наричат точно Великденски остров? Да, наистина той е открит от холандския изследовател Якоб Рохевейн на Великден, но не съществува такова нещо като съвпадение в огромната вселена. Великден е празникът на възкресението на божественото човешко същество. Това е празникът на победата над смъртта. Очите на монадата отново ще бъдат пълни със Светлина. Това е възкресението на „аз СЪМ“.

Аз съм първият и последният, и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков и имам ключовете на ада и смъртта.[2]

Сегашната ни личност все още притежава всички възможности да съживи светлинния човек вътре в себе си. Колкото повече се трансформираме в роботи, толкова по-трудно става да вървим по пътя на освобождението. Затова, молим ви, не чакайте прекалено дълго!


[1] Виж глава 24 ‘Зодиакът – дванадесеторен затвор’

[2] Откровение 1:17

back to home pdf share