Hermes

Хермес, Граалът и Християн Розенкройц

back to home pdf share

Можем да изпитаме едно истинско успокоение от това, че все още я има енергийната фокусна точка, към която зрелите души могат да се издигнат или дори да се потопят в нея – според думите на Хермес в Corpus Hermeticum.

Къде да търся това място?

Къде да отида?

Няма нужда да се отива някъде, а единствено вътрешно да се утихне. Нито трябва да си представяме, нито да очакваме нещо.

Това, което е определящо, е зрелостта на душата. В нея всичко е естествено и личността само помага, служи на една зряла душа.

В миналото Граалът често е изобразяван като купа или потир. На съвременен език можем да кажем, че той е енергийна фокусна точка, която се появява където и да се намираме. Или по-скоро, той ни намира.

Зародишът на Духа в човешката душа се привлича от Духа.

Душата, съзряла в тази фокусна точка, се пробужда и осъзнава наличието на висшето духовно съзнание. Хермес говори за „мисълта“. Това е една духовна енергия, духовна храна, която насища душите, копнеещи за една по-различна енергия. Различна от обикновената диалектична природна енергия. Тази фокусна точка никога не може да бъде изчерпана. Никой никога не може да изчерпи такъв духовен поток.

И тези, които са потопени в него, са обитатели на невидима духовна къща, един висок замък, и помагат да се разшири и подсили тази силова фокусна точка.

Това е делото на духовните души, с което ние - обикновените личности - сме „подхранвани“.

Чашата се спуска все по-надолу в материята.

Само да можеха да отпият от тази чаша безбройните множества.

***

А ето и един пасаж от книгата Corpus Hermeticum:

И така, Тат, Бог дари на всички хора разума, но не и Духа.

ТАТ: Защо, о, Отче, Бог не даде Духа на всички хора?

ХЕРМЕС: Той е пожелал, сине мой, всички души да могат да постигнат свързването с Духа, но като награда за надпреварата.

ТАТ: Как постигна Той това?

ХЕРМЕС: Той спусна надолу един голям Смесителен съд, изпълнен със силите на Духа, и възложи на един вестоносец да провъзгласи на сърцата на хората: „Потопете се вътре в този Смесителен съд, вие, души, които можете; вие, които вярвате и се доверявате, че ще се въздигнете при Този, Който е спуснал този Съд; вие, които знаете с каква цел сте създадени “.

Тези, които се вслушаха в това известие и бяха пречистени чрез потапяне в силите на Духа, станаха участници в Гносиса, живото познание на Бога, и като приеха Духа станаха съвършени хора. (...)

Но всички, които получиха дял от Божия дар, вече не са смъртни, както се доказва от всичките им дела, а божествени хора, които обхващат с Духовната си душа всичко, което е на земята, на небето, а може би и над небето.

Виждайки Доброто, тези, които са се издигнали по този начин, са се научили да считат пребиваването си тук на земята за бедствие. И като отхвърлят всички неща телесни и безтелесни, те бързат да достигнат до Единственото.

Тези, О, Тат, са даровете на Божествения Смесителен съд - изявата на Духовната душа, появата на форма на божествените неща и съзерцанието на Бога.[1]

***

По подобен начин Християн Розенкройц изпитва вибрационното изпитание още на първия ден, когато сънува, че е издърпан с шестото въже (от общо седем) от тъмната кула, пълна с гъмжаща тълпа от хора, копнеещи за освобождение. Християн застава на камък до стената на кулата, когато изведнъж люлеещото се въже го доближава. Той не се поколебава, хваща въжето и то го издърпва нагоре. След като се изкачава, той разбира, че е получил рана на главата. След като бива изваден, той веднага започва да спасява другите, заедно с останалата част от групата на спасените.

Съвременният гностик Ян ван Райкенборг коментира този пасаж от Алхимичната сватба на Християн Розенкройц със следните думи: Така че можете да си представите, че има седем различни Духовни школи, разпространени по света (...)

Всичките седем въжета не се спускат едновременно. Седемте различни магнитни силови линии се активират планомерно една след друга, така че да се гарантира, че те ясно се различават и че нещата се развиват по правилния начин. Това става ясно от твърдението, че Християн Розенкройц е могъл да хване само шестото въже, тъй като е стоял     на камък в стената на тъмницата. Това означава, че той може да бъде издърпан само от Светия Дух, в силата на Христос, поради непоколебимия си, целенасочен стремеж. (...)

Ако вашият сърдечен атом е проникнат от новата магнитна светлина на Духовната школа и ако, подобно на ХрР, вие принадлежите към шестата кръвна група, група, в която любовта към човечеството и към ближния заемат централно място, тогава такава "рана на главата" ще прекъсне магнитните силови линии на обикновената диалектична природа.[2]

Тази история също така описва и физичния закон за привличането на подобното. Това означава, че духовният елемент, скрит в човешкото същество, е привлечен от Духа, който е иманентен в целия космос и се излъчва от божественото царство. Това, което е скрито, започва да се възприема от вътрешното духовно същество, веднага щом то увеличи своята сила и зрялост.

***

И така, много легенди ни разказват за тази утеха - Хермес, Граалът, Алхимичната сватба на Християн Розенкройц. Те свидетелстват за нещо, което днес можем да обясним като закон, валиден както във физиката, така и в метафизиката. И се отнася особено за онези, чието вътрешно желание и духовен порив достигат до определена степен на интензивност, която отваря нови перспективи, нови хоризонти и измерения, преодоляващи съществуващите ограничения.

илюстрация: nilsmaisel.tumblr.com

 


[1] Райкенборг, Ян ван: Египетският Прагносис и неговият заов във вечното днес, Том 2, Розекреюс перс - България

[2] Райкенборг, Ян ван: Алхимичната сватба на Християн Розенкройц, Том 1, Розекреюс перс - България

back to home pdf share