Star

Как можем да мислим за Бог?

back to home pdf share

Може би се е случвало да си задавате въпроса: как въобще може да се мисли за Бог.

Този въпрос се състои от два проблема. Първо: от какъв вид и качество трябва да бъде един мисловен процес, чрез който може да се мисли за Бог? И второ: какъв точно вид божественост олицетворява Бог?

Такива въпроси на пръв поглед може да звучат дръзко, но не и за хората, които се опитват да преминат отвъд привидно непревземаемите стени на делничния бит и ежедневните възприятия. За такива хора подобни въпроси имат голямо значение, тъй като са насочени към същността и смисъла на човешкия живот.

В контекста на нашето време, на младия XXI век, както и на индивидуализираното и рационално човешко съзнание, обусловено от постмодернистичния скептицизъм, ние сме принудени да търсим нови значения и на божествеността.

Световният научно-технически прогрес замени всемогъществото на Бог1.

Въпреки масовите нагласи за една абсолютно фиксирана точка, ние можем да изразим само онова, което не е божественост, вместо да се опитваме да обясняваме какво представлява тя. След двадесетвековното развитие на европейската религиозна и духовна култура, днес хората усещат, че Бог няма как да има човешки образ и да подлежи на изобразяване. Персонифицираният Бог от миналото се приема трудно в наши дни.

Можем да го твърдим, макар и да знаем, че все още съществуват групи, които се нуждаят от авторитетна и опосредствана връзка с божественото, тъй като тези групи съществуват все пак в средата на хората, които желаят неопосредствена и пряка връзка с него. Те копнеят да съживят архетипа, отражението на Бог в самото вътрешно ядро на всяко човешко същество.

Такива хора не чакат някой друг да им дава обяснения, не дават ухо на проповеди, лекции или курсове, и не търсят посвещение във външен смисъл. Те копнеят единствено за Духа. Душите им се нуждаят от обновление и жадуват за него. Поизлъскването на някои части от душата не им е достатъчно, те желаят цялостна промяна, трансформация на същността, т.е. фундаментално преобразяване. Те виждат божествеността като сила, енергия, поток на обновление, светлина, притегателност. И разбира се, не в светски смисъл.

Всеки такъв човек преживява приблизително следното: онова, което в началото му се е струвало като най-висша абстракция, впоследствие става действителност за него. Появява се нещо като конкретен и същевременно неопределен, Безименен Бог2. Това е връзката между вътрешното в човека и идеята за Началното зараждане на творенията.

Терминът „абстракция“ предполага дистанция между човек и действителност. Обикновено това е нещо, което усещаме или описваме като емоция, чувство (например любов, радост). Така например началната идея за Твореца Баща-Майка звучи определено абстрактно. Но тъй като този нов усет за божественото се проявява постепенно в материята, то колкото повече се отворим за него, приемем го и го познаем, толкова по-реален и конкретен ще стане той за нас.

За нас действително е онова, което е изминало целия път до личното ни съзнание, и така ние го преживяваме като нещо реално. Нека обаче да повторим сега въпроса си по малко по-различен начин: можем ли да мислим за Бог като за действителен и конкретен. Ако приемем, че съзнанието е част от човешката същност... тогава възниква въпросът: може ли Бог да се изяви в същността на човека.

Отговорът е: да, божествеността може да се изяви в човешко същество. Розенкройцерите дори приемат, че това е естествен закон и необходимост. Когато моментът е назрял, всеки човек може и ще го преживее. Но това не се случва автоматично, а е резултат от съзнателна подготовка и вътрешна работа.

За огромен брой хора божественото все още остава една абстрактна концепция. Някои църкви отлагат възкресението и докосването до божествеността за някакъв бъдещ момент или дори за задгробния живот.

Такава гледна точка изключва “слизането в плът”, реалната и напълно възможна изява на Иисус (като вътрешно равновесие, любов и божественост) в човешката система. Погледнато от този ъгъл, структурното, цялостно обновление и процеса на възкресение в нашето тяло няма как да започне. Един такъв човек не “пребивава ежедневно в Бога”. Той просто обикаля незрящ около планина, пълна със съкровища, неспособен да намери входа.

От време на време се случва всички да реагираме на нещо по подобен начин. Всеки път, когато отказваме да слушаме, ние отлагаме осъществяването на силния порив да предприемем конкретни стъпки. Това включва и безсмисленото придържане към неясен образ или абстрактен идеал, който не би могъл никога да се материализира.

Нека да приемем, че човешкото мислене също трябва да претърпи промяна. Старите храмове на мисълта, чувствата и действията трябва да бъдат разрушавани стъпка по стъпка, за да могат постепенно да бъдат построени нови храмове. Те ще бъдат подходящите съдове, формите, които ще могат да приемат и схванат божествената идея.

Импулсите на Логоса се излъчват според собствения им принцип. Ние, хората на тази земя, трябва да се научим да слушаме, да се отворим към тези импулси и да постъпваме според тяхното въздействие.

Можем да мислим за Бог, само ако ние самите сме вече Бог, когато собствената ни божествена природа бъде събудена за нов живот.

И тук следва въпросът: къде е този Бог? Вън или вътре? Доста подходящо изражение можем да намерим в думите на Хермес Трисмегист, в химна на Хермес3:

 

Хвалебствена песен на Хермес:

 

“Няма път, няма място, няма нито едно същество извън Теб;

всичко е в Теб. Всичко е от Теб.

Ти даваш всичко и не взимаш нищо,

защото Ти притежаваш всичко

и няма нищо, което да не ти принадлежи.

 

Кога да изпея Твоя хвалебствен химн?

Защото е невъзможно да се схване Твоят час и Твоето време.

 

И защо трябва да Ти пея възхвала?

За това, което Ти си създал,

или за това, което не си създал?

За това, което си изявил,

или за това, което си задържал скрито?

 

И с какво да Ти изпея химн за възхвала?

Като че ли нещо ми принадлежи!

Като че ли притежавам нещо собствено!

Като че ли съм нещо различно от Теб!

 

Защото Ти си всичко, което мога да бъда.

Ти си всичко, което мога да направя.

Ти си всичко, което мога да кажа.

Защото Ти си всичко, няма нищо извън Теб.

Дори това, което не съществува, си Ти.

Ти си всичко, което е станало,

и всичко, което не е станало.

 

Ти си Дух, ако бъдеш съзрян от Духовната душа;

Баща, когато даваш образ на Вселената;

Бог, когато се изявяваш като активна, универсална сила;

Доброто, защото си създал всички неща.

 

Най-финото от материята е въздухът.

Най-финото на въздуха е душата.

Най-финото на душата е Духът.

Най-финото на Духа е Бог.”

  • 1. Mucha, Ivan (2015): Proměny práva a společnosti (Promoting law and society). Plzeň: Aleš Čeněk, p. 123–132
  • 2. See ancient Greece, gnosticism or the name of God Jehova, which cannot be articulated.
  • 3. Van Rijckenborgh, Jan: Egyptian Arch-Gnosis, part 2. Haarlem: Rozekruis Pers, chap. 33
back to home pdf share