catarismo 3

Катарството - религия на любовта - Част 3

back to home pdf share

(Обратно в част 2)

Разлики между римското и катарското кръщение

В архивите на Инквизицията намираме словата на катара Пиер Отие, който, докато проповядва в дома на семейство Пейре в Арк, обяснява разликите между римското и катарското кръщение със следните думи:

Кръщението на Римската църква е безполезно, тъй като се извършва във водната материя и защото в хода на това кръщение се изричат големи лъжи; те действително питат детето: искаш ли да бъдеш кръстен? И отговарят вместо него, че наистина иска, което не е вярно, а то същевременно, напротив, плаче. След това го питат и дали вярва в едно или друго и пак отговарят вместо него, че наистина вярва, докато то не вярва в нищо, тъй като все още не може да използва разума си. Те го питат дали се отказва от дявола и неговите изкушения и отговарят вместо него, че го прави, а то въпреки това не се отказва от нищо, тъй като започва да расте, да лъже и да върши различни дяволски дела.... От друга страна нашето кръщение е добро, тъй като е от Светия Дух, а не от вода, и тъй като сме по-възрастни и надарени с разум, когато го получаваме, чрез това кръщение ние ставаме Божии деца... [i]

В разпита си пред Инквизицията Сибели Пейре цитира думите на същия добър човек по отношение на преценката му за римокатолическите църкви.

(...) те обясняват, че това са домове на идоли, наричайки статуите на светиите в църквите идоли. А онези, които почитат тези идоли, са глупаци, тъй като самите те са направили тези статуи с брадви и други железни инструменти! [ii]

Така разбираме, че катарите, чието посвещение се извършва в най-строга аскеза и много често в пещери, отхвърлят считаните за свещени образи на светци, девици и на самия Иисус, тъй като те не са нищо друго, освен произведения на самия човек.

За катарите истинската църква не е някакво външно пространство, предназначено за молитва, а следва да се намери в най-съкровената част на човешкото същество. В показанията на Арно Сикр пред инквизитора Жак Фурние е цитиран селянин, свързан с катарското дело:

Сърцето на човека е истинската Божия църква, а не материалната черква. [iii]

Цитатът ни позволява да разберем, че катарите са били напълно наясно, че човекът, който търси своя Бог, не трябва да търси извън себе си, а в дълбините на сърцето си. От друга страна катарите не признават, че Христос е имал човешко тяло, което е еквивалентно на това, че Иисус не е Христос. Подобна концепция се вижда ясно от думите на Реймонд Безарса, изгорена през 1270 г., която казва:

Христос нямаше човешко тяло, нито истинска човешка плът. Дева Мария не беше наистина майка на Христос, нито дори реална жена. Катарската църква е истинската дева Мария: истинско покаяние, непорочност и чистота, която носи в света Божиите деца. [iv]

Великият инквизитор на Сабартез, Бернар Ги, в своята Practica inquisitionis, стр. 238, припомняйки многобройните си разпити на катари, пише:

"Що се отнася до въплъщението на нашия Господ Иисус Христос в утробата на благословената Мария, завинаги девствена, те отричат това. Те твърдят, че Христос не е имал истинско човешко тяло и истинска човешка плът, както всички останали хора. Те отричат, че Дева Мария наистина е била майката на нашия Господ Иисус Христос и дори истинска жена. Те казват, че тяхната собствена секта е Дева Мария, тоест истинското покаяние, непорочност и чистота, която носи в света Божиите деца."

За да разберем катарската концепция за тялото на Христос, трябва да имаме предвид, че катарите много ясно разграничават същността на Иисус и тази на Христос.

За тях Христос, като макрокосмична същност, никога не е имал, нито би могъл да има човешко тяло. Христос обаче би могъл да се прояви в личността на Иисус и да действа чрез нея, но в никакъв случай не объркват тялото на Иисус със самия Христос. По същия начин катарите ясно разграничават Дева Мария като майка на Иисус и Дева Мария като Църква, т.е. като чисто електромагнитно тяло, където може да се осъществи раждането на вътрешния Христос.

Според техните схващания е очевидно, че жената Дева Мария, въпреки че би могла да бъде майка на Иисус, не може и никога не би могла да бъде майка на макрокосмичния Христос. На иврит имената на Мария са: Мириам или Марая. Първото означава смъртта, която ражда, и животът, който причинява смъртта; второто означава: смърт и възкресение в Бог. Следователно Мария загатва за Първоначалната майка, женската страна на Словото, станало плът, новите чисти етери, които се проявяват в Църквата на катарите и чрез чиято намеса добрите хора, след дълъг процес на пречистване, могат да родят вътрешния Христос.

Катарските тайнства

Показанията на Пиер дьо Гайак пред инквизитора Жофре дьо Абли ни позволяват да разберем представата, която катарите са имали за причастието и за римокатолическото причастие:

Те казват, че хлябът, поставен на олтара, и благословен със същите думи, които самият Христос е използвал в деня на вечерята със своите апостоли, не е истинското тяло на Христос и че, напротив, е скандал и измама да твърдим това, тъй като този хляб е хляб на покварата, произведен и донесен тук от корена на покварата; докато хлябът, за който Христос е казал в Евангелието „Вземете и яжте, и т.н.“ е Божието Слово.... От всичко това те стигат до заключението, че Божието слово е хлябът, за който се говори в Евангелието, и следователно, че Словото е тялото Христово. [v]

Текстът изяснява различията, делящи двете църкви. Катарите категорично отхвърлят чудото на транссубстанциацията, тоест пълното превръщане на хляба в тялото на Христос по време на причастието.

Катарите практикуват само две тайнства: „благославяне на хляба“ и „Консоламент“. Благословията на хляба не се чества в храма, а в домовете, при всяко хранене. За катарите „хлябът“, истинската свещена храна, е Божието слово, Словото, или обяснено с по-съвременни понятия – чистите излъчвания, идващи от божествения свят, защото само такива духовни излъчвания са способни да трансмутират природния човек и да събудят в онези, които ги приемат, вътрешния Христос.

В същите показания ни се съобщава мнението на катарите относно делото на кръстоносците, като се посочва, че тяхната работа няма никаква стойност и не изкупва по никакъв начин човешките грехове, а след това изтъкват, че кръстът, който кръстоносците носят отвъд морето, не трябва да бъде видим и покварен предмет, а „кръст, който е от добри дела, и от истинско покаяние, и от добро спазване на Божието Слово, защото такъв е Христовият кръст и този, който работи така, наистина следва Христос и забравя себе си и носи своя собствен кръст, който не е кръст на покварата. [vi]

(Продължава в част 4)


[i] Показания на Сибели Пейре, цитат от "Жените катари", стр. 373 и 374

[ii] Показания на Сибели Пейре, цитат от "Жените катари", стр. 373 и 374

[iii] Изявление на Арно Сикр пред Жак Фурние, цитат от „Жените катари“, стр. 384

[iv] Цитат от "Наследството на катарите. Друидизъм", стр.6

[v] Показания на Пиер дьо Гайак пред Жофре дьо Абли, цитирано от "Жените катари", стр. 381 и 382

[vi] Показания на Пиер дьо Гайак пред Жофре дьо Абли, цитирано от "Жените катари", стр. 381 и 382

back to home pdf share