В една предишна смърт бях гвоздей,
забит в ногата на самия Път.
Оттогава всеки ден празнувам равноденствие.
Ако имам пръсти –
служат само
да изпускат рамото на залеза.
После има теч на съдържание
и нощта е толкова бъбрива,
че въздухът се цепи на скрижали.
Аз търся дупката от гвоздей –
да изпълзя от другата страна,
където няма истина,
а само потенцията на всичко
все още незамислено.
