last supper

Леонардо да Винчи - 500 години гений

back to home pdf share

През 2019 г. отвори врати изложбата „Леонардо да Винчи - 500 години гений“, за отбелязване на 500 години от смъртта му. Тя се счита за най-пълното и подробно изложение на творчеството на Леонардо, което обиколи света и се спря в Алмати, Атина, Денвър, Флоренция, Отава, Ричмънд, Сеул, Сао Пауло и Тел Авив. Изложбата надхвърля традиционния начин за показване на произведения на изкуството: тя създава среда, богата със сетивни стимули, изпълнена със светлина, цвят и звук, в която се потапя посетителят.

Едно такова външно обкръжение ни помага да бъдем погълнати от невероятните творения на Да Винчи. Посетителят, който си позволява да се отвори към непознатото и да се свърже с вътрешното си същество, открива вечния и безвременен аспект на творчеството му.

Leonardo da Vinci

Три различни начина за интерпретация на символите

По отношение на тълкуването на символите изобщо, философът Ориген (185-254), един от големите представители на раннохристиянската теология, говори за три възможности за интерпретация: „плътска“, „душевна“ и „духовна“:

- „плътският“ възглед отговаря само на историческата интерпретация.

- „душевното“ е тълкуване, основано на вярата. В смисъла на разказа за спасението – историческите процеси задоволяват психологически нужди в човека, като чувство за сигурност, за защитеност и за любов.

- „духовна“ е онази гледна точка, при която от историческите събития, действителни или привидни, се проявяват вечните духовни закони, които могат да бъдат изпитани от всеки индивид в настоящето. Това е път, чиято цел е да ни направи вътрешно чувствителни към светлината и флуида на духа, както и да се отворим за най-съкровения смисъл и за мистерията на живота и вечността.

Божествеността се приближава до човека чрез много знаци и по този начин изгражда мост към познанието.

Всеки човек е творец

T Днес влиянията на ерата на Водолея действат мощно върху съзнанието. Подобни сили действат и през периода на Ренесанса, преди около шестстотин години, когато и в изкуството са били нарушени познатите форми на изразяване и догми. Пример за това е развитието на едно ново усещане за пространството, чрез използването и управлението на перспективата в рисуването. Поради това възприятие, внесено първо от изкуството, настъпва значителна промяна и в съзнанието, която за повечето хора предизвиква страх и отричане, както е изразено от Жан Гебсер във „Вечно присъстващото начало“ [1] ], книга, засягаща този скок в съзнанието и цитирана в „Същността на изкуството” [2].

В началото на 20-ти век време-пространството също е преразгледано и поставено в изцяло нов контекст. Пространството и времето са разглеждани като относителни, както на ниво изкуство, така и в науката. С пространствена реорганизация на образите Пикасо роди кубизма. И в същия този период (началото на 20 век, 1905-1907 г.) Айнщайн работи върху Теорията на относителността, чрез която демонстрира научно относителността на времето.

Мисленето в три измерения остарява. В контекста на относителността на времето и пространството се появява нова светлина. Ние сме на прага на едно ново измерение. Универсалните знания и сила ни тласкат към осъществяване. Какви са характеристиките на това ново измерение? Разбиране. Вътрешната опитност, че науката, религията и изкуството формират едно единство, надхвърля традиционното понятие за изкуство, ограничено във времето и създава нова концепция, свободна от всички теории и пристрастия: „Всеки човек е творец“ казва Ян ван Рийкенборг, цитиран в „Същността на изкуството“.

Това означава, че всеки човек, в своята собствена действителност, притежава творчески потенциал и сила да промени тази действителност. Новото измерение вече повсеместно се отваря пред нас като „перспективата“ на Ренесанса[3].

Първо, „Ренесанс“ означава „да бъдеш отново роден“. Второ, това е културно-исторически термин, който се отнася до разцвета на културата и изкуството и който се различава от предишните периоди главно чрез възраждането на стари културни ценности. Трето, това е името, което се приписва от 1855 г. на културния и художествен период, започнал в Италия през 15 век. Под мощното влияние на древногръцката цивилизация, характеризираща се с еманципация на индивида и със секуларизация (одържавяване) на много научни и естетически ценности.

Това бе период, белязан от търсенето на произхода на религиите, изкуствата и науката. Културата не се отнася само до външната страна на живота, но и до задвижването му, става въпрос за обновяването на човека и неговото разбиране за самия себе си и света, в който живее: процес на вътрешно обновяване.

Завръщане към източниците

Най-значимите източници на вдъхновение за Ренесанса са били Платон и Аристотел. Десетки художници и писатели са опитали да изразят идеите на Платон по нов начин и това влияние е било видимо на всички нива на обществото.

Флоренция е била центърът на европейската цивилизация и родното място на Ренесанса и от там семейство Медичи, в образа на Козимо де Медичи, е било отговорно най-вече за разпространението на древногръцки текстове. Марсилио Фичино изиграва водеща роля в преоткриването на гръцките философи. Той е основният разпространител на новото мислене по онова време, основавайки Неоплатоническата академия, чийто фокус е изследването на връзката между Бог, Космос и Човек (Човекът като микрокосмос).

По искане на Козимо де Медичи Фичино превежда множество произведения на Хермес Трисмегист, Питагор, Орфей и Заратустра. И в момента, в който бива възвестено съдържанието им, много актуални догми се оказват неустойчиви, а произведенията пробуждат съзнанието на хората.

Възниква голям стремеж към духовно новораждане, към духовно възстановяване на първоначалния човек, който заплашва да се изгуби в материята. Възраждането на античното изкуство и философия е в служба на този стремеж към съвършенство. „Ad Fontes“ - завръщането към източниците - е мотото на онова време.

Леонардо да Винчи и Универсалният човек

Golden Ratio

Една от основните концепции на Ренесанса е тази за Универсалния човек. А Леонардо да Винчи олицетворява стандартите за ренесансовия човек, като е бил художник, скулптор, архитект, инженер, учен и музикант.

Да Винчи остави няколко основни приноса към изкуствата. Една от най-известните картини в историята на изобразителното изкуство е Джокондата, Мона Лиза. В същото време той провежда множество научни експерименти, включително инженерни, които очароваха и дори се превърнаха в натрапчиви идеи за хората от онова време, като предпазни средства, велосипеди, парашути и дори хеликоптери.

В рисуването той бе майстор на перспективата: тя представлява онзи поразителен ефект, който „вкарва“ наблюдателя в пространството, представено на картината, за разлика от създадените по-рано произведения, в които идеята за Божието всезнание представя измеренията само като гледна точка.

За Леонардо човешкото тяло е сложна и усъвършенствана машина, способна на най-различни неща. Той изследва начина, по който формите определят физическото поведение на хората и животните и как хората изразяват чувствата си. Преди всичко той се пита: кои са скритите механизми, които управляват самия живот?

Витрувианският човек на Леонардо да Винчи илюстрира теорията за пропорцията, постулирана от римския архитект Витрувий, живял през първи век пр.н.е. Витрувианският човек изобразява златното сечение или съвършените пропорции на човешкото тяло.

Златното сечение е хармоничната връзка между различните елементи по начин, който се среща в цялата природа. За ренесансовите мислители подобни пропорции са били математически и естетически подходящи и са били от съществено значение за структурата на Вселената. Идеалното човешко тяло също би притежавало такива измерения.

Витрувианският човек представлява две насложени изображения на едно тяло: едното е вписано в кръг, а другото в квадрат. Новият човек се позиционира като златен пентаграм; той се издига като крилато същество в съвършения кръг на обновеното си тяло.

Пентаграмът е изображение на микрокосмичния човек. Пентадата (пет) се свързва с етера, петия елемент, който, бидейки различен и уникален, винаги остава непроменен. Древните алхимици обозначават с термина квинтесенция един особен пети елемент, който също наричат етер или душа.

Геометричното изобразяване на Пентагона се състои от мистичния питагорейски пентаграм: Пенталфата. Тя е една от основните символични диаграми, с които се занимава геометричният езотеризъм. Нейните отражения във философията и изкуствата е много осезателен. Влиянието ѝ достига до нас чрез личности като Платон и Витрувий. Много велики ренесансови личности, като Леонардо да Винчи, са пили от светлинния източник на геометрично-езотеричната наука.

Златното сечение или божествената пропорция - златното число - е представено от гръцката буква „Фи”, ирационално число, което описва отношението между страната на петоъгълника и диагонала му. В древна Гърция златното сечение се приема за най-красивата и хармонична пропорция, която можем да си представим.

За Платон геометрията е вид междинно познание между осезателното и чисто нематериалното и следователно е метод за насочване на душата към вечното същество: подготвителна школа за познаващия дух, способна да води делата на душата към свръхчовешкото. Според него геометрията помага за формирането на философа, защото принуждава душата да се обърне към Неизменното.

Свещената геометрия се разглежда като израз на божествения план, проявен във физическия свят, тоест като метафизичен модел или генезис на всяка изявена форма, защото всъщност зад всеки естествен модел на растеж се разкрива геометрична структура. Един от основните принципи на свещената геометрия е херметичната максима: „каквото горе, такова и долу“. Принцип, който съответства на идеята, че „микрокосмосът отразява макрокосмоса“, което непременно предполага, че проявената Вселена, нейните закони и структури, са отразени в самата конституция на човека. По този начин се установява осезаема връзка между универсалното творение и човешкото творение, чрез което то придобива трансцендентно значение, тоест свещен смисъл. В резултат на това Геометрията не остава само чисто емпирична наука, а се превръща в духовно преживяване, както е обяснено от Хесус Сатон в „Свещената геометрия”[4], стр. 54.

Изкуството, науката и религията формират едно единство, осъществяването на тези три импулса на освобождаващата светлина поражда истинското Изкуство:

- съвършеното вдъхновение

- универсалното знание, жизненоважния копнеж

- универсалната енергия, осъществяващия импулс на универсалното изкуство.

Артистът, всяко човешко същество, което разчита на тези три импулса и по този начин става свидетел на царството на светлината, независимо дали чрез форма, цвят или звук, изявява в света нещо от първоначалния живот. И по този начин той създава един мост.


[1] Джийн Гебсър (Ханс Хебсер), „Вечно присъстващото начало”, Университет на Охайо, 1991

[2] „Същността на изкуството”, статия от сп. „Пентаграм”, година 34 (2014), бр. 1, стр. 22-37.

[3] „Четири века мечти за хуманизъм”, статия от сп. „Пентаграм”, година 23 (2001), бр. 3, стр. 12-15.

[4] Сатон, Хесус, „Свещената Геометрия”, Сао Пауло, Publicações Civitas Solis, 2017.

 

back to home pdf share