mosaic

Магията на образите - Част 1

back to home pdf share

След времената на иконоборството, бушувало някога в Европа, дойдоха времена на заливане с образи, върху нас се изсипват дори цунамита от образи. Едно събитие може да бъде предадено за секунди през десетки хиляди километри и така да накара хора от целия свят да се радват или да плачат почти едновременно.

За тази цел различни технологии, като например записващи устройства, радиовълни, мрежови протоколи и дисплеи, работят заедно. За милиони или дори милиарди хора тези малки или големи екрани са прозорец към един свят на приключения. Колкото по-бързо може да бъде предавана и разпространявана, толкова по-актуална е информацията. И колкото по-едновременно се възприема, толкова по-ефективна може да бъде.

Това развитие все още не е приключило. Прогресът продължава чрез изследване на квантовото заплитане: фотоните се променят едновременно, дори когато са разделени от дълги разстояния, щом поляризацията или посоката на полета се промени от измерването ѝ само при един-единствен от свързаните фотони. В бъдеще това вероятно ще даде възможност за конструиране на триизмерно изчислени обекти, като същевременно ще ги направи видими и на друго място. На промяната в един фотон реагират други фотони, свързани с него, дори ако са на милиони светлинни години разстояние. От Айнщайн насам скоростта на светлината се счита за най-бързото физическо движение. Въпреки това в перспективата на „призрачните“ действия на фотоните, които се извършват най-малко десет хиляди пъти по-бързо от скоростта на светлината, тя губи част от своята значимост.

По този начин земното кълбо е заобиколено от мрежите на информационните медии и човечеството се е превърнало в една-единствена културна област, с различия само в регионален аспект. Днес, предвид наводнението от образи и информация, старата 2-ра заповед от 2-рата книга на Моисей (Изход 20:4-6) изглежда напълно изгубена:

“Не си прави кумири и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй, нито им служи, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвърто поколение на ония, които ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.”

Възниква въпросът: защо да не си правим изображения или образи? Да го кажем ясно: вместо да отправим поглед директно към божествената същност, Гносиса, и по този начин незабавно да постигнем неизмеримо духовно богатство, ние сме магически заседнали в хиляди образи.

Защо си позволяваме да бъдем така ужасно заблудени? Как се случва измамата?

Често пренебрегваме по нещо: плочите на Десетте заповеди ни казват: “Не си прави кумир”. Това се отнася за индивида и неговото развитие.

Насочвани сме далеч от самите себе си

Изображенията или видеоклиповете отвличат вниманието ни и го насочват далеч от нас самите и от близкото ни обкръжение. В този контекст е всъщност без значение дали например стоим на стадиона или сме на 20 000 км от него – от екрана ние така или иначе участваме в събитията. И в двата случая сме “точно по средата на всичко”, и е така. Как е възможно?

Можем да го погледнем по този начин: съсредоточаваме вниманието си, фокуса си в „пространството на ценности и информация“, което ни привлича. То идва при нас и завладява съзнанието ни. Казано на модерен език: влизаме в „балон“. Може да бъде много малък балон или глобален, съдържащ по нещо от сферите на науката, спорта, религията или развлеченията от всякакъв вид. Тези мехурчета са от „фина“ материя, те са вибрационни пространства, които са изградени и оформени колективно от всички участници.

Можем да се лутаме из тези „пейзажи“, които създаваме чрез въображението си, можем да измисляме истории в тях и да ги дооформяме по-нататък. Пейзажите и преживяванията, които създаваме, физически не съществуват. И въпреки това те имат пряко влияние върху нашата физическа реалност. Тъй като разказите, образите или филмите привличат вниманието ни, те насочват мислите и асоциациите ни в определени посоки. Тогава попадаме в този балон. Например ако по време на футболна среща една „фигура от пиксели“, която е на 20 000 км разстояние, не потвърди отбелязан гол, хората могат да се сбият или да се прегръщат радостно.

Погледнато в тази светлина, някой може да говори за магически огледала, за нещо магическо, което ни привлича и пленява. Средата е един от факторите, а другият, по-решаващият, са хората, които се оставят да бъдат пленени, които са „свързани“, на каишка, „онлайн“. За да може медиите да развиват тази магическа сила, трябва да има подходяща почва, някаква нужда, а тя несъмнено е там.

В английския език съществува фразата „всичко се случва в ума“, „всичко се случва в собственото ни въображение“. Умът ни е интерфейс за различните влияния. Чрез него регистрираме мисли, усещания, чувства, мечти, фантазии, съзерцания, истории, филми, игри и така нататък. Заедно те образуват нашето въображение или „образите“. Понякога дори не сме сигурни дали в миналото действително сме преживели едно или друго, или само сме си мечтали за него.

Истории, филми, новини и други подобни са като „консервирани блянове“, които чрез своя перлен блясък са били вкарани в хард диска на компютъра някога. Сега те ни биват предавани и, кой знае, може би в бъдеще ще бъдат излъчвани директно във въображението ни. Бързаме от впечатление към впечатление, стотици истории, поредната серия и така заселваме въображението си – пускаме си консервирани сънища, притопляни отново и отново в „микровълнови фурни“.

Къде са нашите собствени мисли? Кои сме ние?

Дали мислите изобщо ни принадлежат все още, или всъщност сме „прилъгани“ да мислим по определен начин? Има ли скрита сила, която дърпа конците, или самите ние сме съ-автори на всичко това?

Не е лесно да се даде отговор на този въпрос. Но вместо по навик да вкараме следващата „консерва“, можем да поспрем за момент. Вътре в нас лежи една „перла на различаването“. Можем да я използваме във всеки един момент. Тя не изисква никакви усилия, а само желание да бъде използвана. Чрез това съкровище сме в състояние да разберем дали нещо е било хвърлено в нас и имплантирано в съзнанието ни, или мислите ни са резултат от активен процес, в какъвто съзнателно сме решили да участваме.

В това е нашата сила. Ако нещо нежелано се опитва да влезе в съзнанието ни, можем просто да го „откажем“. Бихме могли да развием усет, с който да разграничим: кое съответства на нашите идеали, кое принадлежи към следващите стъпки по пътя ни. И кое иска да прошепне нещо в главите ни, с цел да ни манипулира.

Кое от получената информация искаме да допуснем до съзнанието си и кое ще бъде отново изхвърлено? Кое ще хвърлим върху купчината компост в главата си, съставен от безполезни, измъчващи и необработени парченца от нашето внимание? Щеше да е много по-добре, ако определена „информация“ биваше изтикана извън нашия балон и въобще не успяваше да достигне до самите нас.

Как можем да запазим ума си чист и все пак да имаме радостен и творчески живот? Как можем да избегнем влиянието върху мислите ни, да избегнем потъването на нашия „ум“ в колективното квантово заплитане?

Какво можем да направим?

Можем да работим в две посоки. От една страна, бихме могли да филтрираме влиянията, като ги синхронизираме с нашите идеали и потребности. А от друга, можем да препроверяваме идеалите си от време на време, за да видим дали все още имат смисъл. Още в древността философите са казали: ако нещо не е нито добро, нито красиво, нито полезно, нито вярно, не го приемайте, не му обръщайте внимание.

Ние сме пленени от духовния, психологическия и физическия кръжащ поток от образи, които сами активираме, независимо дали са ни вкарани отвън, или са произведени в собственото ни въображение чрез мисли и чувства, или продиктувани от навиците на тялото. Затова нека увеличим съзнателността си сред вълните от информация, за да подредим заливащия ни поток от образи и данни, и нека ги филтрираме през ситото на философа – ситото на красотата, истината, полезността и необходимостта.

В този смисъл четем старите думи:

Мъж дотичал при един философ и казал: „Слушай, старче, трябва да ти кажа нещо!“

„Спри!“, прекъснал го мъдрецът. „Прокара ли първо това, което имаш да ми кажеш, през трите сита?“

„Какви три сита?“, попитал другият с удивление.

„Да, добри приятелю! Нека видим дали това, което искаш да ми кажеш, минава през трите сита: първото сито е истината. Провери ли дали всичко, което искаш да ми кажеш, е истина?“

„Не, просто чух някой да го казва и...“

„Добре, добре. Но със сигурност си го прекарал през второто сито. Това е ситото на добротата. Това, което се опитваш да ми кажеш, нещо добро ли е?“

Другият неохотно казал: „Не, напротив.“

„Хм...“, прекъснал го мъдрият човек, „нека сега да приложим и третото сито. Това, което ще ми кажеш, поне полезно ли е?“

„Полезно? Не би могло да се каже, че...“

„Затова“, казал мъдрецът с усмивка, „щом не е нито истинно, нито добро, нито полезно, нека бъде погребано, и не натоварвай нито себе си, нито мене с него“.

Имайки предвид всички впечатления, които ни застигат чрез различни медии, за нас е трудно да приложим тези три сита. Вероятно няма да успеем веднага. Но поне ще осъзнаем защо понякога сме объркани и засядаме омагьосани в някакви образи.

(продължава в част 2)

back to home pdf share