Maat

Мегаобществото

back to home pdf share

При формирането си всяко обществото развива социална кохезия. С разрастването на групата от хора възниква необходимостта от правила, за да се поддържа стабилност. Каква роля играе бог в процеса на социално развитие? Скорошно изследване [1] в над 400 комплексни общества, които са се развивали през последните 10 000 години, се опитва да намери отговор на този въпрос. Целта на изследването е да определи дали комплексното общество възниква първо, след което се появява нравоучителният бог или обратното – бог предхожда образуването на обществото. Подобно на въпроса за кокошката и яйцето, само че по отношение на произхода на бог и общество.

Оказва се, че боговете следват развитието на обществото. Учените стигат до заключението, че един нравоучителен бог е необходим като основание за правилата, които идват отгоре или извън обществото. В будизма законът на кармата, като свръхестествено наказание, има коригиращ ефект. Египетският бог Маат (2800 г. пр.Хр.) е най-древното божество с морализираща функция. По-късно Маат е последван от Шамаш (2200 г. пр.Хр.) и Ахура Мазда в Персия (500 г. пр.Хр.). Тези богове се развиват в общества с над един милион души и затова в изследването се наричат ​​мегаобщества.

 

Загадката на човечеството

Алтернативна интерпретация на данните би могла да бъде, че в даден момент от развитието на обществото човекът става съзнателен за съществуването на по-висша духовна сила. Посредством съзнанието тази духовна сила се разкрива на развиващото се общество. Създава възможност за самонаблюдение и разкриване на вътрешни мотиви, чиито корени се намират отвъд сетивата. Мотиви, вдъхновени от боговете. Първопричина, която се основава на латентния духовен потенциал в човешките същества. Затова тук ще обърнем посоката. Едно обществото не измисля бог за целите на налагане на морал и определени правилата. Моралът идва от самия човек и се изявява във форми на живот, които притежават като характеристика тази по-висша етика. Прототипният образ на тази по-висша форма на живот се нарича „бог“.

В духа на този бог човечеството представлява единство. Сбор от съзнание и опитности, който има своето място в развитието на обществото. Група съзнателни хора с по-висше осъзнаване за единството на цялото човечество. Това висше съзнание в гностичното учение е наречено Христос. Ядрото на всеки отделен човек принадлежи на единството на Христос и не може да се разглежда отделно от него.

Но това духовно ядро ​​може да се отдели от единството и да избере свой собствен път. Тогава човечеството се проявява като множественост. Духовният потенциал е фрагментиран в това множество. По този начин всеки човек създава своя собствена версия на вселената, в която има само частица от цялата истина. Останалата част от човечеството може да заеме своето място като проекция на творението в егоцентрична версия на вселената.

Визията за света от гледна точка на квантовата физика ни поставя пред една загадка. Създаден е модел, който се основава на най-малките известни ни частици и демонстрира как тези частици се държат, оформяйки по този начин нашата реалност. Моделът обяснява всичко до момента, в който хората се опитат да възприемат реалността. Тогава той вече не работи. Има две теории, които се опитват да интерпретират това явление. Най-разпространена е теорията, че моделът се разпада в момента, в който се появи факторът на възприемащия човек. Според една по-нова теория моделът обхваща множество реалности, които съществуват едновременно. Човек вижда само една реалност, докато моделът описва всичко.

Поради дилемата между двете теории и незадоволителните резултати при провеждане на експерименти няма голям интерес за по-нататъшни изследвания. Сякаш тук прекалено ясно се вижда, че хората имаме ограничен поглед върху реалността. Че сетива ни ограничават до такава степен, че когато стигнем до някакъв резултат, той е неразбираем за нас. Вселена, която съществува само когато някой я възприема, очевидно е знак, че възприемаме само ограничен аспект от реалността. Вселена, която съществува в множество варианти, винаги разполага с необходимото за отделния човек. И двата варианта са сигнал, че съществува творение, което се адаптира към съзнанието на човека. Колкото по-фрагментирано е това съзнание, толкова по-фрагментирана е вселената.

 

Глобалното мегаобщество

Споменът за единството в Христос присъства във всеки човек. През XXI век всеки може да има своя собствена история за това; митично описание на завръщането към единството. Например чрез изтъкване на държава или нация, която се откроява от всички останали. Благосъстоянието на това общество се превръща в основен приоритет за неговите лидери. По-конкретно, можем да разгледаме Доналд Тръмп, който иска отново да направи Америка велика, с помощта на бог, разбира се. Това са идеите, които проработиха отвъд всякакви очаквания по време на неговата кампания. Докато заема президентската длъжност, Тръмп изглежда запазва позициите си, за изненада на останалия свят. Плановете на Тръмп имат митични пропорции. Всеки, който познава света на митовете, знае, че това винаги води до борба. Изграждането на стена прави разделянето между това мегаобщество и всичко извън него много конкретно.

Човек като Тръмп черпи обществената си популярност, опирайки се нещо, което масата вижда като идеал. В този случай става въпрос за образ, който приема форма в рамките на обществото. Това модерно мегаобщество предизвиква неприязън сред останалото фрагментирано човечество. То също иска мегаобщество с по-висша цел. За целта ви трябва идеал. Дали Европа например все още има такъв идеал или това е вече в миналото? Някой вярва ли в Европа като мегаобщество? И къде е бог във всичко това?

Политическата драма изглежда все по-малко решаваща за посоката на развитие на обществото. Всички тези малки страни, области, градове и местни власти играят своите игри. Въпросът е дали това все още има значение. Не е тайна, че петте най-големи компании в света, “страшните пет", разполагат с толкова много пари, че правителствата само създават бариера за тях със своите планове. Да вземем например проекти като колонизирането на Марс, свободна държава за богати и надарени хора с безплатен транспорт, чист въздух и без досадни правила. Оказва се, че парите са в ръцете на малка група от много богати хора, които разполагат с астрономически суми за харчене. За тях световната политическа сцена е като куклен спектакъл за забавление на човечеството. Те са новите богове на глобалното мегаобщество на XXI век.

Младите мъже и жени чувстват интуитивно, че глобалното мегаобщество е като усмирителна риза за свободното развитие на индивида. Ето защо младото поколение се преориентира. То също бива привлечено от идеологии, продукт на развивалото се в исторически план куклено шоу, но и все повече се освобождава от тях. То е по-загрижено за екологичните предели на майката земя. Дали земята ще бъде обитаема планета за следващите поколения, през следващите десетилетия? Новият бог е майката Земя, която дава посока за нов морал в екосистемата на глобалното мегаобщество.

 

Да живеем заедно в единство

Единството се самопроектира в едно фрагментирано глобално мегаобщество. Наблюдението на тази проекция има сензорно ограничение, като пясък в очите на духа. Единството съществува, но не е видимо за индивида. Това е объркващият контекст, в който сетивата ни са впримчени. Поради това човекът възприема отделността. Преживяването за отделно съзнание съществува заради времето и пространството. Но това преживяване е илюзия. Зад илюзията съществува единството на съзнанието в Христос. Това единство облъчва Цялото с духа на любовта. Следователно завръщането към единството е равнозначно на включване на цялото човечество в това единство. Тайната на освобождението е, че всеки човек може да направи това сам. Така той същевременно “изтегля” група от единомишленици със себе си отвъд прага на пространството и времето. Колкото повече човек прощава на ближния си, толкова повече силата на любовта прониква в обществото. По този начин хората се свързват на равнището на идеала за единство. Не като проекция в едно мегаобщество, а като истинско общество в екосистемата на майката Земя.

Богинята-майка е като утроба за истинския вечен живот в единство. Много бързо и лесно човек може да влезе в него, ако е в състояние да прости на всичко и всеки с любов. Само така портата на духа може да бъде отворена, няма друг начин. Ключът за отварянето й е в съзнанието. Самата порта е светлинна фигура, която се размива в единството - там, където няма пространство и време. Алфата и омегата, началото и краят на фрагментираната вселена на човешката жизнена вълна. Така че не човекът си измисля бог, а бог, духът чрез човека си представя единството в истинския живот. Ето защо новият живот не може да дойде от образа на някакъв бог, а от разбулването на истината. Свидетелствата за това предоставят на учените мотив за по-нататъшно изследване.

Човечеството е забравило своя произход. Всеки спомен за него идва трудно и бързо се забравя. Отново и отново споменът трябва да си пробива път през илюзията за временното съзнание на човека. Ако това съзнание се превърне в колективно, тогава се появява нова митология с нови богове и нов опит за оформяне на вечността във времето. Дилемата с кокошката и яйцето на боговете и човешките общества. Но винаги има групи от хора, които споделят откровението. Можем да влезем в по-висшия живот, без да е необходимо да си го представяме. Групата съществува, защото ключът е използван и портата е отворена.


  1. Сложните общества предшестват нравоучителните богове в световната история. Nature, 20 март 2019.

 

back to home pdf share