Egypt RA

Недей да вървиш по пътя – бъди самият път, Част 1

back to home pdf share

Не е тайна, че митовете на различните култури съдържат в архетипна форма мислите и чувствата на хората, поведението им спрямо другите и реакциите им към някакви съдбовни събития. Човек може да усети, че те са като една матрица, която поставя отпечатък върху психиката и я подтиква да възпроизвежда едни и същи модели в течение на хилядолетия.

Онези, които са имали някакъв контакт с астрологията, сигурно са забелязали съвпадение между наименованията на планетите и имената на римските богове. Едно такова съответствие ни подсказва, че митовете за събитията, в които участват боговете, са метафорично описание на взаимодействието между съответните планетарни енергии. Всяко небесно тяло има свое собствено съзнание и установено енергийно качество. Движейки се и заставайки под специфични ъгли едни спрямо други, те създават хармонични или нехармонични аспекти (наричани съвпад, тригон, квинкунс, секстил, квадратура и др.), като така излъчват мощна енергия от строго определено качество, която се „освобождава“ в протичащите на земята драми. Участници в тези драми са всички обитаващи нашата планета същества – хората, животните и растенията, а дори и минералите.

Подреждането на планетите в момента на раждането на човека оставя отпечатък върху фините му тела, като съответно ги програмира. Ето защо когато един опитен астролог изследва мандалата, върху която е разположена наталната карта (изображение на конфигурацията на планетите в момента на раждане), може да опише точно характера, силните и слабите му страни, начините за реакция на специфични ситуации и прочие. Нещо повече: като провери конфигурациите, които движещите се планети ще създават върху наталната карта, астрологът може да определи и през какво ще следва да премине този човек в определен бъдещ момент, пред какви предизвикателства ще се изправи, какво ще му бъде лесно и какво трудно.

И така, след посещение при един добър астролог, в човека може да изникне въпросът дали съдбата му е предопределена. Нима следвайки своя жизнен път той не наподобява едно метално топче, търкалящо се във вече съществуващия жлеб на една играчка-лабиринт? И ако е така, кой е направил тази пътечка? Кой е програмирал характера му, типа личност, добродетелите и пороците? Машиналният отговор на последния въпрос е, че в голяма степен той е оформен от околната среда, в която е израснал, от жизнените условия и настойниците му. Но пък при това положение кой е определил околната среда? И колко да е значима, след като един човек не винаги е подобен на останалите в семейството си. Възможно е дори характерът му да е доста различен. Откъде тогава е дошъл този толкова индивидуален манталитет?

Отговорите на този въпрос може да изглеждат очевидни за хората, които се интересуват от езотеричните науки. Всичко се определя от кармичните условия, наследени от предишните инкарнации. Настоящата съдба на човека е поредна брънка в една дълга верига от въплъщения. Тези брънки са с рзлични цветове, но донякъде много си приличат. Всяка брънка е един затворен цикъл – кръг, в който човекът се е затворил сам, както учи универсалната мъдрост:

Внимавай с мислите си, те стават думи;

внимавай с думите си, те стават дела;

внимавай с делата си, те стават навици;

внимавай с навиците си, те стават характер;

внимавай с характера си, той става съдба."

И тук възниква въпросът: какво общо има всичко това с подреждането на планетите?

Как се е стигнало до това човекът да се е озовал в свят, в който е затворник на съдбата си?

Отговорът на тези въпроси може да бъде намерен в митовете на местните древни култури по цялата земя. Оказва се, че архетипните разкази, подхранващи умовете ни и влияещи върху поведението ни, могат да бъдат разбирани и на доста по-дълбоко ниво, а същевременно и в универсален смисъл.

Египетските легенди да речем, в които герои са Нун, Ра, Нут, Геб, Озирис, Изида, Хор, Сет, Нефтида и др., а също и примитивните теми, като братоубийствена борба, ревност, смърт на любимия, брачна изневяра, изкушение, раждане на извънбрачно дете, борба срещу някакъв звяр – всички те се отнасят не само до драмите в човешката душа, но преди всичко до духовни реалности. Те описват по метафоричен начин падението на човешкото съзнание, което е свързано и със сътворяването на една нова, небожествена вселена.

Но те също така описват как можем да се завърнем в нашата небесна родина.

В един древноегипетски текст от гробниците на фараоните Тутанкамон, Сети Първи, Рамзес Втори, Рамзес Трети и Рамзес Шести, наречен „Книга на небесната крава“, намираме описание на бунта на човечеството срещу бог Ра, който бил смятан за твърде стар, че да се занимава с делата на света. Като научил това, Ра свикал съвет на боговете. След съвета той изпратил своето „Око“ (богинята Хатор) да накаже разбунтувалите се хора. Хатор изпълнила волята на Ра и убила хиляди бунтовници. От дружелюбна към хората, даваща храната им майка, тя се превърнала в Сехмет – кръвожаден демон. Тогава Ра започнал да се разкайва за решението си, съжалил човечеството и помолил Сехмет да спре кръвопролитията. Тя обаче отказала, защото била опитала човешка кръв. Тогава Ра решил да приложи трик, излял в полята седем хиляди кани бира, смесена с червена охра, приличаща на кръв. Заблудената Сехмет изпила стотици литри от питието, припаднала и след това се събудила променена. Отново станала дружелюбната Хатор.  

Бунтът бил овладян, но Ра, уморен от човешката неблагодарност, помолил Нут да го премести в по-високите небесни области. Речено-сторено, Ра се оттеглил към висшите сфери на небето на гърба на Нут, превърната в крава. Озирис и Тот го заместили в управлението на света. Преди да си тръгне, Ра сътворил тръстикови поля – отвъдното, мястото за живот на хората след смъртта. От този момент нататък човечеството станало смъртно и трябвало да се грижи самичко за „маат“ – поддържането на хармония и ред. След като бог Ра се оттеглил, небето и небесните тела се управлявали от по-нисши богове. Контролираните от Ра планетарни сили се изродили и се смесили с принципите на злото, хаоса и невежеството.

Съответствията на Хатор и Ра в Гърция са Атина и Зевс. В гръцкия мит за горгоната откриваме една друга нишка, свързана с падението на човечеството.

Горгоната Медуза, която може да бъде считана за човешкото съзнание, отначало била красиво момиче. Тя била омагьосана от Посейдон – владетеля на моретата (като египетския бог Сет/Тифон) – който я съблазнил в храма на Атина. Атина за наказание превърнала горгоната в чудовище, което имало отровни змии вместо коса.

Горгоната е нашето поначало красиво съзнание, което е било свързано с принципа на злото, хаоса и анархията, символизирани от Посейдон/Сет, и изгубило  връзката си с божествената мъдрост. Ето защо първоначалният храм на мъдростта, какъвто била някога главата, сега е храм, обитаван от гъмжащите, безредни мисли, причиняващи страданията ни. Змиите са една метафора на змийския огън, протичащ през гръбначния ни стълб, който е най-значимият носител на съзнанието. Тук си заслужава да добавим, че планетата Нептун, кръстена на римския бог, съответстващ на Посейдон, управлява човешката пинеална жлеза. Можем да свържем това с  израждането на епифизата в резултат на свързването ѝ с падналия принцип на Нептун.

Ето защо нашите умове непрекъснато са „в движение“. Но това не е свещеното, целенасочено движение, символизирано от Изида. То е един непрекъснат ментален шум, съпътстващ ни навсякъде и по всяко време. Ние сме обкръжени от него. Повечето от нас възприемат мислите си за действителността или за истината за света наоколо. Много е трудно да наблюдаваме какво се случва в главите ни. По принцип мислите ни управляват, предизвикват определени настроения и подбуждат към прибързани действия.

Ние не виждаме нещата такива, каквито са. Виждаме ги през филтъра на мислите и вярванията си, които често са плод на страшни, травмиращи опитности.

Към част 2

 

back to home pdf share