Mountains

Всичко остава на мястото си

back to home pdf share

Една нощ контекстът ми беше разкрит.

След още една нощ си помислих ...

„Всичко остава на мястото си.”

Това беше впечатлението ми, това е новото ми прозрение.

Възприятие на душата.

В предишните дни, его ми е страдало много.

Трябваше то да освободи нещо възлюбено.

Егото се държеше за нещо, което му даваше сигурност.

Задържаното обаче изчезна и егото страдаше.

Друга власт в мен, която е душата, разбра:

Всеки човек заема все пак определено пространство в сърцето ми, във вътрешната ми подредба.

Аз съм малка вселена.

В най-съкровеното си себе всяко човешко същество е една малка вселена.

И в същото време ние сме "планети".

Всеки от нас има определена връзка с друго човешко същество,

той е в кон-стелация с някого.

Кон означава "с" и "стела" е звездата.

Звездите в небето променят орбитите си,

но все пак остават в определено отношение една с друга.

Също така, човешките същества следват своите пътища, проправят своите пътеки,

като по този начин се свързват помежду си.

И в най-съкровената си същност аз разбирам, че съм в съзвездие с тях.

Придържането към определен път означава да стоим неподвижни.

Това причинява първото страдание - страданието на душата.

Освобождаването от себе си причинява второто страдание -

страданието на егото.

Поглеждайки през очите на душата виждам:

всичко остава на мястото си.

Егото се бе опитало да промени съзвездието по собствена воля.

Този провал сега ми позволява да открия чистото,

истинското съзвездие

в рамките на човешката система:

връзката между "планетите",

в космоса на душите.

Чудесно.

Връзката между нас:

тя вече не се извършва

и не се поддържа от някаква принуда,

а на основа на свободата,

възприемайки великолепието на душата на Другия.

 

back to home pdf share