Tibet

Среща с тишината

back to home pdf share

За един кратък период от време през 1986 г. беше възможно през Непал да бъде посетен Тибет, без надзор, без предварително утвърдена програма и подробен график. И съответно ние успяхме да се възползваме от тази възможност, за да изследваме мистериите на Тибет.

Там се натъкнахме на грандиозни пейзажи, впечатляващи планински масиви, на покритите със сняг Хималаи от юг и на безкрайните каменни пустини от север. Видяхме номади в традиционните им местообиталища – юрти, наглеждащи стадата си от якове, придружени от зорките си кучета. Един шофьор от Китай ни возеше където си искаме и въпреки езиковата бариера успяхме да посетим всички места, към които проявявахме интерес.

Нашата първа непредвидена спирка беше село Ниамлам, където един мост беше отнесен и нямаше как да пресечем реката. Пренощувахме там и местните ни разказаха за една близка пещера, в която според техните предания в продължение на много години е медитирал Миларепа (мистик от 11 век).

Оказа се, че пещерата е само на кратка разходка от основния път. Влизането в нея обаче ни се стори като преход към един различен свят: ведрата атмосфера, тишината, отсъствието на мърморещи монаси – само мир и покой. Ние бяхме единствените посетители и един потаен монах ни показа пътя. Атмосферата и хармонията около нас ни впечатлиха. Потопени в настоящия момент, забравили нормалното си обкръжение, ние мълчахме, опитвайки се да останем в изключителността на мига.

Може да се каже, че почти чувахме великите песни на Миларепа, отекващи през времето. Дали това беше „Гласът на Тишината”?

Продължихме пътешествието си, пресичайки няколко планински прохода с над 5 000 м. надморска височина. В рамките на пътуването посетихме доста манастири в Шигаце, Гиангце, Лхаса, както и главния храм в Лхаса – Храма Джоканг и през цялото това време в умовете ни все още се усещаше величествената атмосфера от пещерата на Миларепа. Мърморенето на монасите, ударите по барабаните, звуците на флейтите и тромпетите бяха само един външен шум, който не можеше да ни повлияе вътрешно. Почувствахме контраста в самата култура – на миналото и настоящето, макар подобни – все пак непреодолимо различни.

Когато бяхме в Лхаса чухме за „Долината на кралете”, разположена в южната част на града и също приемана за много специално място. Макар и непосещавал този район поради незаинтересоваността на туристите, шофьорът ни все пак склони да ни откара там. Пристигайки в Долината се натъкнахме на няколко прости могили, които според пътеводителя ни трябваше да са гробници на крале, управлявали Тибет преди династията на Далай Лама. Според историята трима крале поканили един просветен будистки учител от Индия. Те въвели и поддържали разпространението на будизма в Тибет и били почитани като крале-богове.

На върха на една друга могила зад паркинга открихме малка постройка – гомпа, издигната в рязък контраст с блясъка и богатствата на ламаистките манастири и гомпи, които досега бяхме видели. Изкачихме се на хълма и влязохме в гомпата, като по време на изкачването усетихме умиротворяваща и освежаваща вибрация, подобна на онази, от пещерата на Миларепа.

В гомпата имаше една проста статуя на великия крал Сонгцен Гампо, с двете си съпруги, непалка и тибетка. Вярва се, че Сонгцен е първият крал въвел будизма в Тибет. Чрез жените си той установил и поддържал отношения с Непал и Китай, което не само довело до мир и стабилност, но също и до обмен на изкуства и науки.

Докато се наслаждавахме на простотата на статуята и на нейната история, в гомпата влязоха други посетители. Те бяха тибетци, живеещи в Ню Делхи. Поклониха се пред статуята с голямо почитание и също бяха докоснати от специалната атмосфера на мястото и обкръжението.

След известно време излязохме всички заедно. Бяхме попитани шепнешком какво е това място, който е бил изобразен на статуята, какъв би могъл да е произходът на подобна дълбока вибрация и проясняваща тишина. Опитах да отговоря на фактическата страна на въпроса с помощта на пътеводителя си, но неспособността ми да отговоря остави големи празни пространства…

Тази атмосфера, това безмълвие, почти неземна вибрация, не беше усетена от нас в никой друг манастир – така че, какво беше това?

Докато пиша тези редове около 30 години по-късно, търсенето на отговор и паметта за специалността на това място все още присъстват в мен.

back to home pdf share