new world

Разликата между старото и новото

back to home pdf share

Ново е нещо, което съществува в началото на цикъл, което е било малко използвано, току що закупено или нещо, за което не е било мислено преди, не е било осъществявано. То заменя нещо остаряло. То е нещо, чиято форма, структура или външен вид са променени в сравнение с предишното, но също така е нещо без опитност; младо, начинаещо, без познания, което не се е развило задоволително или което е незряло.

 

Новото може да предизвика страх, тъй като не е разбрано все още, тъй като променя това, което е прието за даденост, без да дава сигурност. То е възможност за развитие. Въпреки това, все по-бързо и по-бързо, традиционният начин на живот и мислене се променя от новото, което е резултат от непознато досега разбиране на живота и света. Много е лесно да счетем нагласите и поведението на бабите и дядовците ни, които са връхлетени от новото, за смешни. И все пак е трудно да осъзнаем, че това, в което вярваме днес, скоро може да бъде остаряло. С новото, което глобализацията носи, и скоростта на днешните средства за комуникация, човечеството прави каквото може, за да се адаптира към промяната на идеи и концепции.

 

От началото на 20-ти век насам в науката бяха достигнати велики постижения, подлагайки на съмнение знанието, което е било потвърдено от най-познатите за хората факти. Известната теория на относителността на Айнщайн например се появи чрез поставянето под въпрос на теорията на Нютон за гравитацията, която по това време имаше почти свещен статут в общността на учените. Заедно с положителните промени, донесени на обществото от новото – напредък в здравеопазването, транспорта, комуникациите и др. – се появиха и много проблеми, като атомните оръжия, индустриализираната храна и увреждането на природата.

 

По-голямата част от човечеството страда или се наслаждава на ефектите от промяната без да има активна роля в тях. Ежедневно бомбардирани с огромно количество информация, без да могат да поемат всичко, хората стават равнодушни и не могат да видят нещата по по-различен начин от вече познатия им. В сложното множество от причини и следствия човешкото същество вярва, че има силата да взима решения, но е трудно да се разбере в каква степен то самото не е просто едно от безбройните колела на великата машина на света, която създава настоящето – плод на миналото, и бъдещето – последствие от вече изживяното от нас.

 

Но съществува една част от човечеството, която, за да разбере настоящето, обръща погледа си назад към епизоди от миналото, в които изключителни личности, движени от различно съзнание, дадоха идеи за промени в света по много положителен начин, надхвърляйки рамките на обикновения живот. Това съзнание, ново във всички периоди, в които възниква, ще наречем „младо съзнание“.

 

Ако си представим стълбица от съзнания и я сравним с планина, можем да заявим, че някои хора са стигнали до връх Еверест. И, разбира се, имало и ще има катерачи, които не достигат до върха, но също вървят по пътеката на „младото съзнание“, на по-ниски надморски височини и дори без да се опитват да бъдат забележителни.

 

„Младото съзнание“ е над двойствеността на новото и старото. Да намериш новото може да изглежда като фарс, „младото съзнание“ сякаш винаги се е търсело, но човечеството е било разсеяно по пътя от дребни открития, непостигайки никога истинската си цел за новост.

 

„Младото съзнание“ е такова съзнание, чрез което човекът има способността да открива нови неща, да търси отговори и в крайна сметка да променя света около себе си. То не зависи от възраст, вероизповедание, религия или политически убеждения. Хората, дарени с този поглед към света, притежават умението да бъдат открити и да мислят свободно, търсейки истината у себе си, а не просто информация, която да затвърди мнението им.

 

Ако това „младо съзнание“ бъде попитано какво желае, вероятно би отговорило, че иска хората да говорят истината, да живеят свободно и да бъдат независими, да освободят света от оковите си и да премахнат завесите, които ги отделят от истината. Идеята за такъв живот може да шокира онези, които вярват, че определени ценности и идеологии не бива никога да бъдат поставяни под съмнение. От друга страна, съществуват и хора с устрем да разрушат установените модели и да дадат нова посока на хода на историята. Такива хора могат да бъдат крайъгълни камъни в пътешествието на човечеството или просто индивиди, които влияят на своето общество или семейство.

 

Но докато съществуването на такива изключителни хора е наистина ползотворно за човечеството, остава основателен въпросът: още колко дълго фундаментални решения за живота на всички ще остават в сянката на външното просвещение? Нужно ли е младото съзнание да се изявява винаги по изключение?

 

Отговорите на тези въпроси насочват към необходимостта от фундаментална промяна в начина на живот на всекиго. За истинска промяна от обичайното съзнание, с което сме свикнали, към „младо съзнание“, е нужна независимост по отношение на собственото ни съществуване, или поне желание за такава.

 

Независимостта на свой ред осигурява придобиването на вътрешна сила, която ще отслаби склонността на човека да се придържа към външни авторитети. А защо е важен вътрешният авторитет? В известен смисъл става въпрос за разграничаването на външните явления от вътрешните, тъй като всичко, което е мислено или изживяно днес, вероятно вече е било мислено или изживяно от някой друг, но със сигурност никой преди или след нас не би могъл да знае какво лежи дълбоко вътре във всеки, кои наистина сме ние и какъв е източникът на истинската промяна в живота: този, който не можем да назовем, но все пак знаем, че съществува вътре в нас.

 

back to home pdf share