Buddha

Будистката Нирвана и християнският Гносис - Част II

back to home pdf share

Бодхи, "пробуждането", е това, което Сидхатха Готама (санскрит: Сидхарта Гаутама) преживява под смокиновото дърво в Урувела (близо до днешната Гая). Нито четенето на брахманистки текстове, нито строг аскетизъм му помагат за това. По-скоро копнежът за спасение е толкова силен в него, че той не сприра да се стреми. Гностикът е изпълнен със същото желание за обединение с всеобхватната любов. В това отношение той е като мистика. Късният будизъм говори за природата на Буда, за състоянието на ниббана, за съвършеното сливане с Върховния, или както биха казали гностиците - обединението на феникса, възкръснал от пепелта, с духовната душа, вечния духовен огън. Гностикът също знае, че пробуждането е резултат от процеса на освобождение. То е духовен пробив на строгия поведенчески модел, възкресение от пепелта на диалектиката. Но съмнението трябва да бъде постоянен спътник. "Затова всичко изпитвайте, дръжте доброто!" е един от основните принципи на универсалната философия. По същия начин следването на този принцип е изрично насърчавано и по будисткия път.

Всички кармични връзки се разтварят по време на този процес. Това е и най-висшата цел в будизма. Когато вече не се създава карма, действията не оставят следи в света. Самсара, или гностично казано "светът на диалектиката", противоположностите, работещи една срещу друга, са причина за безкрайното въртене на колелото. Раждането, растежът и смъртта следват едни след други непрекъснато. Нищо не остава, нищо не продължава, всичко е преходно. Всички същества са затворени в този цикъл и са обвързани от кармата чрез своите действия, мисли, емоции, желания и въжделения. Важно е да се разпознае и преодолее всичко това.

По пътя винаги е съществува практиката на внимание, както за будисткото, така и за гностичното посвещение: да бъдеш тук и сега, да възприемаш всичко, каквото е в действителност, ясно и съзнателно; т.е. ситуациите, в които се намирате в момента, както и хората, с които се занимавате, и да не ги съдите. Така човек получава познание; познание, което вече не е учене с главата, а по-висше ниво на познание, което попада в сферата на мъдростта и истината и в крайна сметка е основано в сърцето, в „розата“, в Христовата светлина, в Буда-природата. Това "мислене със сърцето", както се изразява гностикът, постепенно се получава чрез промяна на личността в процеса на "трансфигурация." [1] Това първо формира ново душевно "тяло", след което цялата физическа система на човека се пресътворява. Тази трансформация е изобразена в будистката сутра „За плода на аскетизма“: от волята на (обновеното) сърце човек формира своето ново, безсмъртно тяло и го издърпва "като меч от ножницата".[2]

"Живей в огненото сега, както в ежедневен празник!" Това е призивът на гностиците към хората. Съвършената истина е само в Сега. Само в „пламтящото сега“ се намира свещеният, който единствен лекува. Миналото и бъдещето са безжизнени сенки, мисловни конструкции на егото, сенки, като самото его.

Дълбоката любяща милост, истинското състрадание, е плодът, подхранван от изначалния извор. И бодхисатва на будизма Махаяна, и гностикът, могат действително да служат на другите човешки същества по правилния начин. И двата пътя напомнят на човека за вътрешната мисия, която се намира във всяко човешко същество като ядро; това е призивът да се завърнем у дома в истинската божествена родина. Когато Христос, "розата" започне да сияе във вътрешното същество, процесът на освобождение се задейства. След това кракът стъпва на пътя.


[1] Катароза де Петри, един от основателите на духовната школа, описва трансфигурацията като "гностичен метод за осъществяване на ендура - пълното заместване на смъртния, отделен, обвързан със земята човек с първоначалния, безсмъртен, божествен човек - истинският духовен човек, съгласно божествения план за творението". Catharose de Petri: Transfiguration, Haarlem 1995.

[2] Karl Eugen Neumann: Die innere Verwandtschaft buddhistischer und christlicher Lehren. Zwei buddhistische Suttas und ein Traktat Meister Eckharts, Leipzig 1891. (Вътрешната взаимовръзка между будизма и християнството. Две будистки сути и трактат от Майстер Екхарт)

back to home pdf share