On becoming Nothingness

Да се превърнеш в Нищо – градивният материал на Бог

back to home pdf share

„Вие, които сте благоразумни, намерете убежище при нас, които не търсим вашето злато и дори ви предлагаме несметните си съкровища”[1]

заявяват класическите розенкройцери от 17 век.

Какви обаче са в действителност тези съкровища и как могат да бъдат несметни?

От една вътрешна перспектива те се отнасят до пробуждането на съзнанието за едно актуално възприятие на реалността, освободено от товара на затвърдените в миналото догми и нагласи.

Действителното пробуждане обаче не е свързано със самоосъзнаването на подобен процес. Вероятно си спомняме библейската притча за богатия младеж. Тъй като е богат на постижения и качества, той не може току така да остави всичко това. Той се е превърнал в бог на себе си и не би могъл дори да се обърне към Бога на всички неща. И след като Иисус споделя, че богаташ не може да наследи небесното царство, апостолите остават изключително озадачени. Те научават че онзи човек, който още отрано е придобил всичко и изпълнява предписаните духовни закони, е неспособен да получи Духа. И е нормално да се запитат, след като той не може това, кой изобщо би могъл. За нас би трябвало да е разбираем и полученият отговор.

За човеците това не е възможно. Няма път, по който човекът да достигне нещо, което не е човешко.

И разбира се, за Бога всичко е възможно, стига да му е предоставено място за действие.

Едно такова място за действие, както са ни показали класическите розенкройцери, е храмът-гробница на техния духовен баща - Християн Розенкройц. Това съоръжение, като един алхимичен символ, се намира в сърцето на всеки един човек, а розенкройцер може да се нарече именно този, който го е открил. За радост ние имаме завещано едно добро описание на процеса по намирането му[2].

Откриването на Храма започва със смъртта на брат А. Буквата А. е първата буква от азбуката. Тук би трябвало да се досетим как всеки от нас все още приема себе си за „първата буква от азбуката”. Но само след смъртта на брат А. на негово място идва брат Н. Н., който намира една месингова паметна плоча, изтръгва нейния пирон и зад откъртената мазилка вижда вратата към храма-гробница. Свалената от своето видно място месингова паметна плоча е символ на нашето минало, на натрупаните в нас знания и опитности, които досега винаги са били напълно определящи за нас, които досега са били нашето богатство. В този смисъл ние самите сме и богатия младеж от библейската притча.

Можем да се зачудим кой и какво е брат Н. Н? Н. Н. означава нищо и никой. Мнозина от нас смятат, че премахването на тази месингова паметна плоча ни лишава от идентичност. Тук обаче лежи една голяма тайна. Вътре в самия храм-гробница има друга месингова плоча, има един съвсем друг вид идентичност.

За характеристиките на този брат, който открива храма-гробница, се отнасят Христовите думи: "Който изгуби живота си, той ще го намери.”, или думите на Лао Дзъ: „Само малкият получава голямото”.

На тази основа само се осъществява процесът, който Иисус нарича новораждане от вода и дух. На тази основа се извършва и онзи процес, който познаваме като Преображение (на гръцки – трансфигурация). Преображението на Иисус Христос в Новия завет ни е представено чрез един облак от светлина на планината Тавор. Същият облак от светлина предшества Мойсей, когато той получава задачата да води народа си към Обетованата земя. Този облак заема мястото на т. нар. Висш аз на човека, когато личността се откаже от своята собствена обоснованост, от своята воля, в името на Божията.

Дори и в по-близки до нас времена, една част от отдадените на Христос хора достигат до преживяването на това, което те наричат Нетварната светлина. Техните свидетелства ни показват, че с тази осветеност същевременно се изявява и едно непосредствено и мъчително осезаване на личната и на общата човешка падналост.

В контекста на Розата и Кръста – уханието на розата протича неотделимо от понасянето на тежестта на кръста.

Един розенкройцер никога не бива да забравя кръста си, защото само чрез него проправя път за другите. Кръстът е тежък и всеки, който го носи заради себе си, съвсем скоро ще се изчерпи и ще рухне. А който го носи заради Бог и другите, получава не толкова сила или издръжливост, колкото вдъхновение – една малка частичка от онзи процес на сътворяване, който в легендите се нарича „вдъхване на живот в ноздрите”. С това вдъхновение тежестта на кръста се превръща в един друг вид тежест, която можем да наречем Смисъл.

Тук можем да си припомним и как Християн Розенкройц преминава през една везна преди участието си в процесията на Алхимичната сватба [3]. Той нямаше опорна точка в себе си и точно затова издържа седемте тежести – изпитанието на Светия дух. Той беше казал, че Божията милост му е помогнала да се добере до тълпата от кандидат-гости, а не личните му качества и умения. Затова когато всички тежести биват поставени на блюдото, те няма как да помръднат онова, което е заело мястото си не по своята, а по Божията воля.

Ние често си говорим за служене, но дали наистина разбираме какво означава това? В нас има идея и модел (продукт на старото съзнание) за неговото проявление. Казва се, че служенето е жертва, но малцина разбират достатъчно добре, че онова, което следва да се пожертва, е предимно личната представа за него. А нашата лична представа на всичкото отгоре се превъплъщава и в изисквания към другите и в претенции към самия живот. Това не е работа. Това е, както добре знаем, себеутвърждаване. Понеже сме достатъчно култивирани, сега себеутвърждаването ни вече се опитва да прикрива себе си и се проявява често чрез дела, които смятаме, че правим за другите. Но всичко това служи само за да повдигаме образа за себе си в собствените си очи.

Вървенето по пътя на предаване на Аза може да звучи като нещо доста ангажиращо и трудно. Но е по-вярно да се каже, че то е невъзможно за човека.

Както обаче още в началото беше припомнено – за Бог всичко е възможно. А и не само това, за Него всичко е прекалено лесно. Трябва само гола земя за работа, или както казваме – пустиня.

Как се е породил светът? Нали върховният Творец го е направил от нищото. Тогава е ясно, че ако трябва Бог да извърши делото си в нас, просто следва ние да сме нищо – Неговият градивен материал.
 

[1] "Confessio Fraternitatis"

[2] "Fama Fraternitatis"

[3] “The Alchemical wedding of Christian Rosycross”


back to home pdf share