1

Суперлативи

back to home pdf share

Това е “удивително”, “невероятно”, “умопомрачително”. Прибягваме до подобни суперлативи, за да изразим, по доста преувеличен начин, нашето учудване и недоумение от нещата, които преживяваме. Така обаче твърде лесно забравяме, че дори и най-екстремното преживяване е пространствено обусловено и следователно – относително ограничено. Може би това все пак e сигнал, че съществува копнеж за достигане отвъд познатото, до онова, което надминава всичко познато; до безкрайното и безграничното, което ни предизвиква да преодолеем своите граници. В космологията например се използват високотехнологични спътници, които сканират най-отдалечените хоризонти, в търсене на вода на Марс и живот извън нашата планета. В същото време високообразованите квантови физици, напротив, търсят все по-малки частици, опитвайки се да проникнат по-дълбоко в материята, където физическата материя изглежда се трансформира в духовни принципи. Правейки всичко това обаче, докосваме ли се действително до най-високото ниво, издигащо се над преживяванията на нашето ограничено триизмерно възприятие?

Не се ли случва така, че всичките ни знания и опит достигат до определена граница и се оказват остарели, преди дори да сме достигнали до някакво заключение? Не е ли всяко начинание с предварително поставена цел обречено да се провали, дори преди да е постигнато някакво осъзнаване по темата?

Къде свършва всичко това? В крайна сметка – вероятно навсякъде. И в същото време – никъде!

Защото няма къде другаде да е, освен там, където свършват времето и пространството, и в края на краищата множествеността или се разпада, или се слива в едно.

В единство, което включва в себе си всичко и същевременно е повече от съставляващите го части; там, където всички вселени и измерения, които ни обгръщат и проникват в нас са Едно.

Ние знаем всичко това много добре на интелектуално ниво. Но разбираме ли го в действителност? И най-важният въпрос: живеем ли съгласно това знание? Състоянието ни на съзнание станало ли е и наше състояние на живот? Живот, който се е слял с това абсолютно единство и е изоставил всякаква идентификация с отделността. Живот в светлината на една вечна и безгранична реалност?

Ако това е така, то вече няма да има място за отклонения, нито време за отлагане. Ще съществува единствената възможност да му посветим цялото си същество.

 

Е, това наистина е “удивително“ и умопомрачително“.

 

Отправка: Тази статия се появява за първи път в сп. Pentagram 2018, брой 4

back to home pdf share