winter

От експлоатация на етери към отдаване на себето

back to home pdf share

Едно просто изследване би ни показало, че земните същества, произхождащи от четирите царства (минералното, растителното, животинското и човешкото) набавят необходимата си жизнена енергия от природата: основно от земята, водата, въздуха и светлината (огъня). Можем да видим колко щедра е природата, осигуряваща на своите създания всички тези жизнени възможности. Въпреки това, най-поразителното е, че всичко, което произлиза от тези енергийни активности, накрая умира обратно в природата. Следователно всяка дейност, която се ограничава до този земен цикъл, ще се самоунищожи. Ясно е, че аз-центрираният човек също подлежи на този цикъл. И така, въпросът е как може човешкото същество да се издигне над този порочен кръг?

Историята на порочния кръг

Всички земни същества консумират и произвеждат енергия. Като се хранят с това, което природата им предлага, създанията от различните царства не консумират тези енергии, само за да се възползват от тях. Веднъж асимилирани, те започват вътрешен процес на трансформация и се превръщат в жизнена сила, даваща на съществата възможността да упражняват всякакви видове дейности, които ще им помогнат да се справят с живота на земята. Въпреки това, всички тези дейности са възможност да използват получената от природата енергия за създаването на нови енергии, които неизбежно ще се върнат в същата тази природа. В този цикъл енергиите, идващи от природата, се явяват като суровини, подложени на процес на трансформация, в който земните същества са просто микрофабрики, чрез които природата действа, управлявайки промишления си процес на трансформация/производство на енергии. И така, ние използваме целия си живот за черпене на енергии от природата, за да ги трансформираме в процесите на различните си активности и така да произведем енергии, които неизбежно ще се върнат обратно в същата тази природа.

Зад този на пръв поглед незначителен, но в същото време доста производителен цикъл, е скрит всестранният процес на експлоатация на етери. Хората от този диалектичен свят са жертви на този процес. Чрез различни механизми, чиито енергии се управляват от природата, диалектичното човешко същество е насърчавано и подтиквано да извършва множество дейности, чиито ограничени резултати допринасят за несъзнателното му оковаване в този свят.

Всяко диалектично усилие, всяка егоцентрична молитва, която човешкото същество отправя, изплита конците, с които то е завързано за кръговратите на природата. А най-безизходното в ситуацията е, че самото връщане на произведените енергии става един пореден възел, който допълнително усложнява състоянието на човешкото отчуждение от природата. Предимствата, придобити от неговите егоцентрични, диалектични активности, са просто още една тежест, която го затрупва и разсейва всяка надежда за реална жизнена независимост.

Ползите от нашите усилия и молитви няма да ни донесат нищо по-различно от кратковременно, ограничено удовлетворение, което обикновено създава повече проблеми, отколкото сме си мислели, че решаваме. Природата възнаграждава усилията ни и егоцентричните ни молитви, но тези награди принадлежат на природата и са нетрайни, и рано или късно ще бъдат погълнати от нея.

Прах при праха

Накрая, когато силите ни напуснат, когато сме изтощени от този ужасяващ природен цикъл на консумиране, преработване и произвеждане на енергии, ние ще умрем. Това на практика означава, че природата, в цялата си неблагодарност, накрая ще ни „изяде“. Тя ще погълне напълно праха, от който първоначално ни е създала, и ще го асимилира в своето тяло като незначителна частица от себе си. От нас ще остане само кратък спомен, който времето напълно ще заличи.

Тогава животът струва ли си да се живее?

Погледнато така, изглежда, че животът е един циничен капиталистически процес на природата, в който на пръв поглед тя не ни ръководи като нейни деца, а ни използва като добитък. От този ъгъл, сякаш животът не е нищо друго, освен гигантски, ужасяващ процес на ограбване на етери, при който природата създава своите деца, използва ги като роби и когато не ги желае повече, ги „поглъща“.

Природата ни създава и поддържа живота ни (инвестира енергия), подхранва се с енергията, която произвеждаме чрез егоцентричните си дейности, и ни поглъща, щом вече не сме достатъчно продуктивни, за да подсигурим възпроизводството на нейните енергии.

Гледайки през тази призма, можем да зададем въпроса: животът струва ли си да се живее?

Истинският смисъл и значение на живота

Ако е вярно, че „Бог е любов“, би било безсмислено да се смята, че Бог, в един определен ъгъл от Неговата вселена, а именно нашата природа, би провеждал такъв жесток процес, който кара част от Неговото творение, Неговите създания, които са „Негови деца“, да страдат.

Негови деца? Всъщност истинският проблем е погрешната представа, че ние, съществата, които се мъчат и горят в серните пламъци на тази природа, би трябвало да сме Божии деца. Ако сме, тогава кое би могло да извини това, че сме способни на толкова много злонамереност един към друг? Ако сме Божии деца, деца на Този, който е Любов, тогава кое би могло да оправдае факта, че сме съзнателни за страданието и че Той ни оставя съкрушени от толкова много страдание?

Отговорът на всички тези въпроси се крие в това, че сме забравили за истинското дете на Бог вътре в себе си, за което трябва да се погрижим. Заменили сме го с едно его, отклоняващо възможностите за работа, с които разполага. Възможностите за живот, които са на наше разположение в този свят (въпреки че са временни и условни), нямат никакво друго предназначение, освен да се погрижат за условията на нашето съществуване по такъв начин, че да можем да служим по-добре на Божието дете, за каквото всъщност сме призовани в този живот.

За съжаление ние просто сме заети със себе си и молим Бог (забравяйки Неговия син) да реши дребните ни проблеми и после да ни приветства в Рая, след като сме приключили с потъването в блатото на нашата незрялост. Изглежда човечеството има всъщност само една цел, а именно да разбере истинския смисъл и значение на живота: да разбере, че природното човешко същество е просто носител на Божието дете вътре в себе си, и да се съгласи да стане съзнателен служител.

Отдаването на себето

За да се прекрати кръговрата на човешкото и световното страдание и да се приближи до вечния мир, човешкото същество трябва да се откъсне от собствената си чисто диалектична насоченост. Човек трябва да фокусира менталността си върху възвишената цел, а именно да освободи вътрешното Божествено дете от страданията на този свят. Той трябва да обича това Божествено дете, да живее от тази любов и да я излъчва в света. Той трябва да пожертва живота си в служба на това дете, за да заслужи вечния живот. Това може да бъде обобщено така: „Защо ни е създал Бог? За да Го опознаем, да Го обичаме и да Му служим“.

Това е единственият начин, по който можем да се отвърнем от ужасната експлоатация на нашите етери и да вземем участие в чудесния процес на отдаване на нас самите в служба на Бог, за да създадем вечния живот вътре в и около нас, както и по отношение на цялото творение.

back to home pdf share