thunderstorm-3417042_1280-jplenio

От Вселената към човека - Част 1

back to home pdf share

Какво е енергия? Енергията е сила, чието въздействие можем да измерим, сила, която позволява да се извърши някакво действие или да се задвижи определена динамика. Познати са ни четири форми на проявление: гравитационна сила, слабо ядрено взаимодействие, силно ядрено взаимодействие и електромагнитна сила.

Всичко е взаимосвързано и всичко е част от тази квантова вселена.

На първо място в тази статия бихме искали да изведем най-значимите научни експерименти по отношение на човека и понятието за енергия, които са свързани с някои елементи от Универсалното учение.

В началото желаем да поговорим за Луи дьо Бройл, който през 1929 г., на 37-годишна възраст, получава Нобеловата награда за физика за „откриването на вълновата природа на електрона“[1].

Цялата материя, атомите, молекулите, клетките, тъканите, органите и всеки човек, всичко е ВЪЛНИ и тези вълни имат специфична вибрация.“

Полето, образувано от сумата от всички вълни, излъчвани от нашето тяло, наричаме „биополе“.

Биополетата имат четири характеристики:

1. те са невидими,

2. те са носители на информация,

3. те имат полярна динамика (точно като магнитите),

4. и са ХОЛИСТИЧНИ.

Биополето ни дава информация за формата и функцията на тялото, за мислите, емоциите, жизнената енергия, чувствата, навиците и инстинктите, паметта, екстрасензорното възприятие и дори личностните черти.

Успоредно с откриването на биополетата, в началото на 20 век се развива и физиката и по-специално квантовата механика.

През 1911 г. Макс Планк, носител на Нобелова награда през 1918 г., предлага следната концепция:

Има определен вид субстрат във Вселената.“

Този субстрат е известен като ЕНЕРГИЙНОТО ПОЛЕ НА НУЛЕВАТА ТОЧКА или Божествена Матрица. [2]

Според квантовата механика вакуум не съществува. Има поток от субатомни частици, които постоянно се появяват и изчезват и именно това движение обяснява интензивната енергийна концентрация, съдържаща се в енергийното поле на нулева точка. Тези колебания и енергия се откриват при абсолютната нула (температура от нула Келвина или -273 градуса по Целзий).

От друга страна физикът Хайзенберг казва, че характеристика на квантовата вселена е мигновената комуникация между всички нейни компоненти. В това енергийно поле на нулевата точка се намира вибрационна информация, която не е локална.

Тоест този субстрат на Вселената, известен като енергийното поле на нулевата точка, като субстрат с квантова природа, е отворена врата към четвъртото измерение.

Биополетата са част от енергийното поле на нулевата точка.

Алберт Сент Дьорди (1893-1996), унгарски учен и носител на Нобелова награда през 1937 г., ни показа, че човешкото тяло има електрическа матрица.

Благодарение на водната матрица, заобикаляща органичната материя, в тъканите има движение на електрони и протони, което генерира вибрационен процес на информация.[3]

Живите същества се контролират от тези полета, тези матрици; по този начин, когато се роди една роза, нейната енергийна матрица съдържа информацията за структурата ѝ, тя е носителят на информацията, която ще играе ролята на матрица.

За да разберем понятието за поле или биополе, нека помислим за „облака“ от дигитална информация, който ни е толкова познат.

Цялата информация е в биополето и това биополе, както казахме, е в енергийното поле на НУЛЕВАТА ТОЧКА, а това е „мястото“, където се намира цялата информация, т.е. квантовото поле на цялата Вселена, Божествената Матрица.

На санскрит това е известно като АКАША.

Енергийното поле на нулевата точка е еквивалент на това, което физиката нарича квантов вакуум. Но този вакуум не е абсолютен, той е пълен с енергия; в него е информацията; той е нелокален, отвъд времето и пространството.

През нас преминават много проводници, образувани от колагенови влакна, които представляват съвкупност от протеини; протеините заедно с водата образуват полупроводник: това е “Електрическото тяло”, което образува електрическата матрица.[4]

В обобщение – говорим за Квантовата Вселена, Нулевата Точка, биополето, Електрическата Матрица, Водната Матрица и накрая за органичните структури, необходими за транспортиране на тази информация.

Информацията преминава от квантовата област към електрическата, т.е. от магнитното към електрическото поле.

Това може да се обясни със закона на Фарадей (електромагнитна индукция): “производството на електричество се индуцира от магнитното поле, което може да бъде усилено от трансформатори”.

Тялото ни е създадено да улавя магнитни полета и да ги трансформира в електрически. Защото естеството на тъканните клетки в човека и в други живи организми прави възможно улавянето на магнитни полета. Например ДНК, колаген, актин и миозин, мембранни фосфолипиди, хлоропластите по листата, миелина на швановите клетки, конусите и пръчиците (фоторецептори) на ретината, микротубулите на ресничките на цитоплазмата.

Денис Габор (Будапеща 1900 - Лондон 1979) е инженер, носител на Нобелова награда за физика през 1971 г. за откритията си върху холографията. Благодарение на тях става възможно да се демонстрира „холистичното“, тоест начина по който информацията се изразява в Цялото.

Холограмата е изображение, съдържащо триизмерна информация. Следователно холограмата е резултат от интерференционната картина на вълните, идващи от фотографиран обект, и на тези, идващи от лазерния лъч, използван за осветяване на обекта.

Всяка точка от изображението съдържа цялата информация, свързана с това изображение, под формата на структура, шаблон, матрица, която е интерференционен модел.

Тази структура достига до мозъка чрез сетивата ни – очи, слух и т.н., след което се декодира от органи, които все още не са известни, и оптичната система на мозъка рекомпозира изображението.[5]

Според Едгард Д. Мичъл (1991)

Можем да разглеждаме квантовата холограма като нелокална информация, съхранявана в енергийното поле на нулевата точка, създадена от всеки атом, всяка клетка или молекула на един жив организъм.

Всяко обективно или субективно преживяване се влага в нашата лична холограма, с която резонираме перфектно.

Всеки от нас има честоти с уникален резонанс, които действат подобно на пръстови отпечатъци за идентифициране на нашата нелокална информация.“

Ние не само имаме собствена квантова холограма, но и холографската информация може да бъде извлечена чрез механизма на резонанса. И е възможно други хора да имат достъп до нея чрез този резонансен механизъм, тоест ако вибрират със същата честота.

В този случай се позоваваме на морфогенетичните полета на Рупърт Шелдрейк.

Морфичният резонанс е влиянието на моделите, записани в енергийното поле на нулевата точка, върху подобни модели на активност в нашия свят. Резонансът действа на базата на сходството.

Морфогенетичните полета имат вградена памет. Съществува колективна памет във всичко – растения, животни и всичко изобщо. Има памет за форма, функция и поведение. Човешката колективна памет е наречена от Карл Юнг (1875-1961) „Колективното несъзнавано“.

Следователно стигаме до заключението, че биополето е холистично и фрактално; всяка част съдържа цялото, включително личността.

 

Във всяка една секунда всяка клетка от тялото ни получава 1 000 000 порции информация. Тялото ни се синхронизира със Вселената, а процесът е известен като циркаден ритъм. Тъй като обаче човек е снабден с много силен ум, подчинен на емоционален живот чрез противопоставяне на природата, можем да кажем, че той „използва погрешно енергията“, чрез задържане, блокиране, прахосване или изпускане. А борбата със смущенията, които могат да имат ментална, емоционална или физиологична природа, са есенциална част от духовното развитие на всички традиции, познато като „път на себепознание“.


[1] Теза, потвърдена от двама американски експериментатори, Дейвисън и Гермер, които наблюдават първата дифракция на електрон през кристал.

[2] Calphysics Institute: Енергия на нулевата точка и поле на нулевата точка.

[3] Poveda F, Marti E, Gil D, Carreras F, Manel Ballester: Доказателство за глобалната спирална структура на сърцето чрез MDR трактографски паралелни проучвания (Jam Coll Cadiology Imaging 2012, 5: 754-64).

[4] Квантови полета и електрическото тяло. Джеймс Л. Ошман, Енергийна медицина (2-ро издание, Elsevier 2016, стр. 30).

[5] Майкъл Толбот, Холографската Вселена, 1991. Симулациите на Рон Коуен подкрепят теорията, че Вселената е холограма, (Nature 10, 2013).

back to home pdf share