SCULTURE

Парадоксът на ума

back to home pdf share

Умът е необходим за постигане на душевна различителна способност: той акумулира, класифицира, обработва и асимилира информацията, която получаваме от нашите духовни учители. И изглежда парадоксално, че той е същевременно препятствие за достигане до „истинското“. Но наистина е така.

В предишна статия анализирахме как чрез еволюция човешките същества са достигнали максимума на индивидуализацията, на материализацията, което е благодарение на развитието на ума (или нисшия манас), който ни е позволил да постигнем „съзнанието да видим себе си като индивидуални същества, отделени от другите“. И като следваща стъпка ние предложихме да се върнем към „етерното съзнание, което би ни позволило да познаем себе си обединени един с друг, сякаш невидими корени ни свързват с всички други човешки същества, с всичко живо, с цялото Творение“.

Изглежда, че постигането на това по-високо съзнание изисква надрастване на нисшия ум или манас, за да се влезе в реалността на Висшия Манас.

Отначало умът е доволен от придобиването на знания, но след това открива, че това е недостатъчно, че е необходима друга стъпка за да може информацията да се преобразува в изживяна реалност, да се премине от знание към мъдрост.

Ще се съгласим, че някой може да е запознат идеално със значението на всички пътни знаци, с начина по който функционира един автомобил, с това как да го управлява правилно, но докато не седне зад волана, не стартира двигателя и не започне действително да управлява автомобила на пътя, не можем да кажем, че този човек „знае как да шофира“. А едва тогава знанието би станало мъдрост.

Обичайно умът се чувства доволен, когато „разбира“ дадена тема и може наивно да реши, че получената информация е достатъчна, че е достигнал до Истината.

Но какво е Истина?

Истината, Универсалната Истина, не е колекция от идеи или философски постулати, а Реалност. Порядък на съществуване, който не може да бъде достъпен изведнъж, а чрез един процес. В тази перспектива пътят може да бъде видян като процес на въпроси и отговори, които човек задава и получава.

Човек трябва да намери добри въпроси, които са различни за всеки един и варират според жизнената ситуация. Добрият въпрос не произлиза от логическо, нито дори от философско любопитство, а от жизнена необходимост. Добрият въпрос е зададен с цялото ни същество – едно същество, което иска да разреши голямата мистерия на живота. Един въпрос е добър също и с оглед поведението на човека, който го задава; добър въпрос е този, чийто отговор не обуславяме, т.е. този, чийто отговор сме готови да приемем, какъвто и да е.

Добрият въпрос призовава съответстващ му отговор, но не като логически дедуктивен мисловен процес или емоционален процес (въпреки че може да е съпроводен от тях в известна степен), а като осветяване на съзнанието, една вътрешна сигурност, която също и ни въвлича в себе си. Той ни се дава, "при условие" че ще се опитаме да го приложим; само така, като искрено се опитваме да го приложим на практика, ние отваряме вратата за появата на следващия "добър въпрос".

Понякога въпросът е толкова амбициозен, че отговорът му принципно е доста неопределен и за разбирането му се изисква предварително формулиране на много други малки въпроси и отговаряне първо на тях. Този процес на въпроси и отговори ни дава много ценни, но винаги – до голяма степен, временни резултати. Ето защо ни е казано „бъди готов да изоставиш днешната истина заради утрешната“ и „търси повече светлина и ще ти се даде“.

По този начин разбираме, че преходът от натрупване на информация към субективни опитности се случва чрез връзката с духовния Източник на Светлина. Затова, въпреки че умът е необходим, за да разберем какво ни се предава (например настоящата статия в този случай), още по-необходимо е да го надскочим, да го оставим зад себе си, за да изпитаме контакта с Универсалната Истина.

Изглежда парадоксално, че се опитваме да разсъждаваме за тези неща, като също така в опитите си за това винаги се сблъскваме с препятствията, произтичащи от гордостта в придобиването на духовна информация. Преходът от менталното към истински духовното е описан като движение от „да имаш“ към „да осъществяваш“ и от „да осъществяваш“ към „да си“.

Защото когато преминем от знание към мъдрост чрез действие, това ни трансформира, променя нашата идентичност и ни позволява да имаме нов поглед към Истината.

Освен това този преход се улеснява, когато престане опитът да се контролира процеса. Най-важното нещо е да вложим упованието и вярата си в духовното намерение и да се предадем на Божественото. И така, необходимо е едно състояние на почти постоянно предаване и предаване, което се благоприятства от дълбокото смирение.

Ако успеем, ако сме в състояние да поставим нашия инструмент, който е умът, в служба на Другия в нас, в служба на Божественото, това възвишено намерение може да направи ума толкова осветен, че той, вместо препятствие по пътя, да се превърне в трамплин към познанието на Истината.

Едно духовно изследване, проведено по този начин, който се опитахме да обясним, използва ума за да разкрие, че самият той трябва да бъде надраснат, преминавайки от „знание за нещо“ към „осъществяване“.

back to home pdf share