psyche

Психея и нейния любим

back to home pdf share

В далечното минало психологията е била естествено следствие от физиологията. Причината за физическо смущение е била търсена в психиката. На по-късен етап е станало обратно – физиологичните аспекти са водещи при изследването на психиката. Това обръщане е превърнало психиката в една външна концепция, а вътрешните процеси биват описвани на базата на външна, интелектуална логика. Психологическите оплаквания, наред с други неща, са потискани посредством ефектите на най-различни химически вещества върху тялото. Но по този начин причината за симптомите не се отстранява. Въпреки това и външната психология има своите предимства. В наши дни полето на психологията се разширява до известна степен. Много психотерапевти например прилагат невролингвистично програмиране, а упражненията за присъствие в настоящия момент се препоръчват и са дори обект на научни изследвания. Други терапевти използват идеи от кармичната обвързаност и функционирането на чакрите. Изглежда има по-голямо осъзнаване на факта, че емоциите не са свързани единствено със самосъзнанието, а може да бъдат неутрални реакции на системата на личността. Но какво всъщност представлява психиката?

 

Психо-Логос

В думата „психология“ откриваме древните термини психе и логос. Психе се отнася до душата или дъхът на живота. А  в древната мъдрост думата душа е обозначение за носителя на духа. Логиката произхожда от гръцката дума „логос” и е науката, която се занимава с формалните правила за мислене. Тя се стреми към правилен процес на разсъждаване.

Друго значение на думата логос е „свят“. Свят в смисъл на „таен свят“, обозначаващ един абстрактен креативен принцип. Всяка поява,  например на атом или вселена, притежава логос, дух. Когато душата е напълно одухотворена от логоса, тя ще одухотвори личността, свързана с нея. Ето защо душата е междинна реалност между абстрактното и личността. Тя е действието (процесът) помежду причината и следствието.

Посоченият мит разкрива, че има разлика между триединството логос-душа-личност и нашата реалност.

 

Митът

В гръцката митология Психея е представена като царска дъщеря, която е толкова красива, че никой не се осмелява да се ожени за нея, а оракулът ѝ казва, че ѝ е предопределено да бъде невеста на безсмъртен любим, който я чака на върха на една планина.

На този планински връх се намирал приказно красив замък, но тя срещала нейния любим през нощта, когато било тъмно. Тъй като сестрите на Психея ѝ казали, че нейния любим е чудовище, тя го помолила да постои докато стане светло, за да може да го види. Когато обаче той не изпълнил тази молба, тя решила да използва маслена лампа. Лампата разкрила, че до нея стои най-красивия от боговете. Но капка от маслото в лампата паднало върху него и това го събудило, той веднага отлетял, казвайки: „любовта не може да живее там, където няма доверие“. И тогава Психея, заедно с нейните сестри, се озовала в пуста равнина. Сестрите ѝ умрели, опитвайки се да изкачат планината отново.

Психея се лутала наоколо без храна и вода, докато Афродита не ѝ дала три невъзможни задачи. Всеки път Ерос, нейният любим, се появявал за да ѝ помага. При последната ѝ задача ѝ помогнал като я докоснал с една от стрелите си. Накрая Зевс изпратил на земята  Хермес, за да вземе Психея. Когато пристигнала на Олимп, Хермес ѝ дал да изпие чаша амброзия, което я направило безсмъртна. Психея и Ерос се събрали отново, при което Хермес отбелязал, че Ерос никога няма да може да се освободи от проблемите, които му предстоят, но пък брачният им съюз ще бъде вечен.

 

Безпокойство

Този мит, представен тук в съкратена версия, разказва за един божествен любим и невероятно красивата Психея, която идва от земята. Психея била предопределена за такъв безсмъртен годеник и била толкова смайващо красива, че никой смъртен не се осмелил да се ожени за нея.

Безпокойството на Психея е преди всичко симптом на близостта на логоса, представен от Ерос, за когото тя е предопределена. Само там тя може да намери покой. Тук ни се показва, че Психея все още не познава играта на безсмъртната любов. Действително, нейният опит да опознае Ерос чрез своя „аз“, егото, става причина тя да го загуби. Митът разказва как Психея в желанието си да го опознае се фокусира върху опитностите на своите сестри и затова се озовава в привидно безнадеждна ситуация. Но в този мит можем да прочетем между редовете, че може да има различна психология, истинска „наука за душата“. Не разширена, а такава, която може да излекува основното „дълбоко безпокойство на душата“, а с това и безпокойството на личността. Историята ни разкрива как може да бъде излекувана от това невъзможно „заболяване“, убеждението, че е „Аз”, защото да бъде вдъхновявана от егото е тежко бреме за личността.

 

Любов

Всичко се свежда до обединението на Психея и Ерос в едно истинско човешко същество. С други думи: тази психо-логия има различна отправна точка. Вече не става дума за това да се обяснява и усъвършенства самосъзнанието чрез самото самосъзнание. В логиката на тази светлина логосът изчезва от поглед и чистите цветове са сменени с аз-състоянието, оставяйки първоначалното заболяване недокоснато.

„Безпокойството на душата“ поставя човек в невъзможна ситуация ако той се опита да успокои егото посредством самосъзнанието. Безсмъртният любим в края на краищата остава в мрака на самосъзнанието. Непознаваемият е този, който плаши сестрите. Страхът е странен съветник, той отвежда Психея от планината до пустата долина, където тя гладува. От друга страна, невидимият божествен любим е този, който неутрализира невъзможността на Психея и засища глада и жаждата ѝ за него. Психея не може да форсира обединението им в нейното състояние на съществуване, а сестрите ѝ загиват при повторния опит да изкачат вътрешната планина.

Ето защо психологията, която води до трансмутация, вече се намира тук, тя идва от Ерос. Тя може да хвърли светлина върху реалността между човека и непознаваемото и така да покаже какво всъщност представлява Ерос. Но той показва това на душата по свой начин. Отвъд „Аза“, на това необикновено място за среща в планината, пламва Любовта.

 

Хедонизъм

Освен „таен свят“ гръцката дума „логос“ има и друго значение, което е „изгубен свят“. Изгубеният свят на любимия отново ще вдъхнови Психея по нов, безграничен начин. Ето защо краят на мита (тук не е цитиран) разказва за Хедона.

От обединението на Психея и Ерос се ражда дете, известно по-нататък като богинята Хедона. Хедона означава удоволствие и наслада, което разбира се може да бъде преведено като нечие усещане. Преди всичко хедонизмът се отнася до въпроса кое е това, което носи най-много наслада. Но обратно на земната наслада, която най-често се има предвид когато хората употребяват терминът „хедонизъм“, тук става въпрос за безкрайната наслада. Този мит е много ясен в това отношение: съюзът е вечен. Хедона, плодът от обединението, не се отнася до някаква относителна наслада. Следователно не се отнася до вид отношение към живота. „Правилната обосновка“ се появява в не-аза. Това е безусловната „тиха радост“. Не емоция, към която някой е привързан. Това е свободното съществуване без причина или реакция. Това е, което на Санскрит се нарича ананда. Ето защо можем да открием Ерос, Психея и Хедона в индийската троица сат-чит-ананда, древноегипетската Озирис-Изида-Хор, латинската анима-анимус-персона и християнската Баща-Син-Свят дух. Истинският човек е дух, душа и тяло, в едно.

back to home pdf share