Seeking, Longing.

Търсенето

back to home pdf share

Може да се твърди, че търсенето е основен израз на съществуването на човешкото същество от този свят. Но ако това е така, какво точно търсим като човешки същества? Дали обществено положение, богатство, слава, власт, дълголетие и т.н.? И дали нашето търсене следва сляпо нормите на този свят, неговите очаквания? Тласкани ли сме да следваме безпрекословно подобни цели, като основаваме действията си на популярната поговорка „целта оправдава средствата“? Разбира се, всеки от нас трябва да си отговори на тези въпроси и това само по себе си е тема за сериозен размисъл.

За някои от нас съществува един различен вид търсене. То започва с усещането на един неясен копнеж, постоянно неудовлетворение от живота като цяло, тиха, но непримирима душевна болка, далечен спомен за нещо изгубено. Водени от такъв копнеж, ние търсим ценности отвъд споменатите повърхностни стойности и опитваме да открием Истината, Мъдростта, Справедливостта, Любовта. И разбира се, даваме най-доброто от себе си да ги намерим. И така, ние търсим по онези пътища, които ще ни доведат до нещо, което не принадлежи непосредствено на този свят - изследваме религиозни философии, можем да следваме за известно време духовни водачи, свързваме се с езотерични движения. Те проучват тайните на този свят и ние сме привлечени от обещанието за вечен живот, от това да следваме религиозните стремежи, които ни предлагат по-висше състояние на съществуване, застанало над преходността и празнотата на този свят.

Без съмнение тези занимания могат да развият до известна степен съзнанието ни, но издигат ли ни те от сегашното ни положение, правят ли ни по-добри хора? Чрез такива начинания осъществяват ли се в действителност вечните стойности, за които копнеем? Разбира се, всички имаме някакво мнение по този въпрос.

Има много духовни движения, които ни обещават развитието на по-висши дарби, допълнителни способности, овладяване на ума, например чрез медитативни практики, или постигане на космическо съзнание и т.н. Може дори да се случи индивидът, следващ такъв път, да изпита моменти на „просветление“, извънтелесни преживявания, някаква форма на повишено осъзнаване и т.н. Но търсещият също ще осъзнае, че той си остава смъртен, животът не е станал вечен, а продължава да е преходен и всички преживявания постепенно избледняват в забрава. Непостоянната природа на този свят винаги предявява правата си. Мимолетните моменти на удовлетворение, които може да почувстваме, ще отминат, но неясният копнеж на сърцето остава. Какво е тогава решението на тази вътрешна дилема?

Много от нас стоят на кръстопът. Чрез търсенето ни, със средствата и възможностите на този свят, сме доведени до една преграда, граница и този път загубва перспективите и своята привлекателност. Опитът ни показва, че този свят не може да задоволи най-дълбокия ни копнеж. Всички външни авторитети са загубили властта си над нас, но ние все още оставаме неудовлетворени. Не всичко по този път обаче е загуба, тъй като е израснало и едно по-дълбоко прозрение, прозрение, което ни води напред през лабиринта от заблуди на този свят. В определен момент се отговаря на копнежа на нашето измъчено сърце и ние сме изправени пред нещо неочаквано, нещо напълно различно от това, което сме си представяли.

Това е учение, което ни казва, че нашият водач се крие в нас самите, че една духовна школа съществува, за да предложи предимно насоки и духовна подкрепа и всеки трябва да върви по своя път, със свое собствено темпо, в пълно самосъзнание. Този вътрешен път води до пробуждането на ново същество в нас, духовна душа, произхождаща от една по-висша реалност, и ако искаме да напредваме по този път, ние, като личности от тази природа, трябва да се отдадем на това по-висше същество и да се слеем с него.

Може би тази реалност е толкова различна от нашите очаквания, че можем да почувстваме нещо сякаш вътре в нас да се бунтува срещу нея, да отказва да я приеме. Можем да прекараме много години, избягвайки реалността на този път поради тази вътрешна съпротива. Може да стане така, че наближаваме края на живота си и едва тогава си даваме сметка, че не сме се възползвали от дадените ни възможности. Да видим сякаш този път в далечината, като неясно обещание.

И все пак, докато се борим срещу тази съпротива, нашият копнеж не ни оставя на мира, а ни кара да направим следващата стъпка. Ще бъде ли тя по пътя, предлаган от такава духовна школа? И откъде идва тихият глас, който ни води, онзи неясен копнеж, който ни подтиква през живота ни? Всеки трябва сам да си отговори на тези въпроси и да следва сърцето си при това пътуване, продължаващо цял живот.

back to home pdf share