stairs

Умирайки на ръба на времето – част 4

back to home pdf share

Към част 3

Тези текстове бяха използвани като подкастове (на немски език) за смъртта, с обща продължителност по-малко от час. Това не е съвсем достатъчно за тази тема, но същевременно е повече от достатъчно време за вас – да се оставите да бъдете докоснати от нея. И това е което ние желаем, да създадем възможност докоснати и поведени към този праг, към тази врата, да се отворим за нейната мистерия.

По всяко време, тук и сега, можем да преживеем един мистериен процес на промяна: ежедневно умиране и раждане отново.

Или, перифразирайки цитат от Ангелус Силезиус, бихме могли да кажем:

„Този, който умре преди да умре, няма да умре, когато умре.“

Това „умиране преди да умрем“ е нещо, което можем да усвоим. Това е характеристиката на освобождаващия духовен път. Знаем за познатото „възникване, разцвет и упадък“ на всички земни неща, което се случва отново и отново. Това е цикъл, със сигурност, но въпреки това е и едно колело на живота, едно прекрасно велико цяло, в което хората имат своето място. И в което им е дадена възможността за растеж, не само външно, но преди всичко във вътрешното им същество.

Нещо повече, пътят, който ни освобождава от този цикъл, е прекрасен. Можем да разглеждаме колелото на живота от мета-перспектива, защото съществува един присъщ на съществото ни духовен принцип, чийто произход е отвъд времето. В хода на живота и през множеството преживявания нашето съзнание израства и получаваме възможността да осъществим връзка с този вечен принцип.

Това дава на смъртта нов смисъл и измерение. В нас нарастват осъзнаването и сигурността, че съществува продължение на битието, което достига далеч отвъд това, което тук изживяваме като живот.

Поетът Новалис ни казва: „Къде отиваме? Завинаги у дома“. Така успокоен мога да продължа по пътя си, изпълнен с радост и чувствайки се свободен. Моят живот непрекъснато ме води през прагове – и накрая прекосяваме наистина последния. Мога да направя тази последна крачка с пълна увереност, знаейки, че ние сме опазени и защитени като част от вечния поток на живот и съзнание.

Листата падат, падат като отвисоко,

сякаш на небето вехнат далечни градини;

те падат с отричащи жестове.

И през нощите тежката земя пада

от всички звезди в своето уединение.

 

Ние всички падаме. Тази ръка пада.

Вижте и другите: никой не устоява.

И все пак има Един, който поддържа цялото падане

с безкрайната нежност на ръцете си.

Райнер Мария Рилке

 

Препратки:

Подкаст (на немски) Sterben am Rande der Zeit - Teil 1

Подкаст (на немски) Sterben am Rande der Zeit - Teil 2

back to home pdf share