Symbool

Външното, вътрешното и сърцевината – илюстрация

back to home pdf share

Тази илюстрация е в съответствие с идеите от книжката „Няколко думи от вътре, за онези, които са все още в храма или в преддверието“ от Карл фон Екартсхаузен.

Нека обърнем внимание на визираните позиции: „от вътрешността“ и „за онези, които са все още в храма или в преддверието“. Това означава: не в сърцевината, а по-скоро с лице навън. Още повече, забележете, че е казано: ”които са все още в храма или в преддверието“. Тук изглежда се предполага тази по-външна позиция да е временна! Външен, вътрешен и най-вътрешен, в сърцевината, са като три кръга около един център.

Да нарисуваме на един лист една линя, овална и затворена – кръг. Кръгът разсича на две части доскоро неразделения лист. За нашето обикновено съзнание би могло да има – и е сигурно, че ще има – избор между това дали да се поставим вътре или извън кръга. Кой би искал да остане отвън? Вероятно всички ще пожелаем да сме вътре. А защо искаме да попаднем там? Тази илюстрация отразява редица социални и психологически механизми: на нас ни харесва да сме част от група, харесва ни да принадлежим. Ако сме амбициозни, дори ще предпочетем да принадлежим към вътрешния кръг. Но вътрешният кръг около какво или кого?

Схематично погледнато, в кръга има център и това е най-вътрешната му част. Точката няма измерение, на практика е нематериална.

Ние осъзнаваме и живеем в три измерения. На хоризинталната равнина на хартиения лист две измерения се пресичат в една централна точка. А тази точка предполага и вертикалната ос, която е перпендикулярна на листа. Тези три линии, трите взаимно перпендикулярни линии, имат една обща точка. Това е пресечната точка, коридорът между трите измерения. Като такава, тя е като първоизточник или начало на триизмерна координатна система. Затова е и коридорът или порталът към по-висшите измерения.

Енергийният живот на човек се осъществява посредством вихровото дишане на неговите чакри. Обобщенои схематично можем да си се представим – една система от чакри – като въртящо се около своята ос колело. Ние сме материални. Оста обаче не е. Ние сме във вихрово движение, въртене. По отношение на въртенето оста се намира в покой.

Една чакра има формата на чаша. Ако погледнете чашата отгоре, ще видите кръг, описан около центъра ѝ.

Нека разгледаме друг абстрактен пример. Има ясна аналогия по отношение на формата между дървото, от една страна, с неговите корона, ствол и корени, и чашата, от друга страна, с нейните широка горна част, тънък ствол и основа. Формата на чашата също така илюстрира движенията, които съществуват при дървото: приемаща форма, насочена нагоре за улавяне на светлината; стесняване към централната ос на фигурата и концентриране там; а после трансформиране и разпространение в тъмнината отдолу през разширяващата се основа. Това е механизмът на вдишване.

Издишването може да бъде описано по следния начин: навлизането в основата на чашата означава издигане нагоре и същевременно протича процес на трансформация – светлината се спуска надолу, и това, което се трансформира, се издига нагоре. Този процес се осъществява при дървото, при чашата, при чакрите. Тази трансформация, протичаща посредством жизнни процеси, се обозначава също с термина трансфигурация.

Карл фон Екартсхаузен описва школата на човечеството като движение на хората през външния, вътрешния и най-вътрешния (в сърцевината) кръг. От друга страна, светлината се разпространява от центъра през кръговете към външното. Ако направите това плоско изображение триизмерно, ще го видите и като издигащо се в чашата.

Екартсхаузен ни е предоставил няколко правила за това движение; могат да бъдат четени като условни знаци за принадлежността към много специална група.

За външния кръг: Първо наистина намери Единия вътре в себе си, след това и извън теб. Накрая опитай да бъдеш едно цяло с хората и съществата около теб, така че да станеш едно цяло със самия Него, който е източникът на всички неща.

За вътрешния кръг: Бъди простодушен като дете, което не познава злото. Изключи себе си от всяка дуалност, включително разделението вътре в теб. Отдалечи се от упорството, личната воля и любовта към себе си. Нека сърцето и умът ти бъдат винаги фокусирани  върху единството.

За Центъра: Сърцето ни, или същността ни, ще се насочи директно към източника на светлина. Този източник е Иисус Христос. Източникът на светлина е най-мощната притегателна сила, която ще ни привлече веднага щом ние самите се оставим да бъдем привлечени.

back to home pdf share