people

Възприятие и съзнание

back to home pdf share

През всички времена всяко човешко същество живее в свой собствен свят, в самота и разделение. Всеки индивид съществува сам за себе си и цялата природа носи отпечатъка на егоистичния човешки живот – навсякъде цари хаос, светът се е превърнал в бунище, много животински и растителни видове са изчезнали, човечеството застрашава оцеляването не само на другите живи същества, но и на себе си. Опитвайки се да преодолеят самотата, хората създават семейства, племена, нации, нашето съвременно общество, но по същество личностите все още са разделени. Каква е причината за това? Тя може да се обобщи по следния начин: Животът на всеки човек се определя от качеството на неговото сетивно възприятие и развитието на неговото съзнание. И така, възниква следващият въпрос:

Какво точно представляват възприятието и съзнанието?

От определена гледна точка възприятието е вътрешна визия за света и хората наоколо, получена чрез сетивните органи и пречупена през огледалото на съзнанието. Тази вътрешна визия обаче е твърде несъвършена, тъй като човешките сетива улавят впечатления в сравнително тесни граници и по този начин получената картина е доста непълна. От друга страна съзнанието определя начина, по който хората възприемат света и себе си, и освен съзнателната част от него има подсъзнателна и несъзнателна част (както е описано в трудовете на Зигмунд Фройд). Подсъзнанието е хранилището на спомени, които биха могли да бъдат извикани по-лесно, отколкото несъзнателните спомени и минали преживявания, съхранени много по-дълбоко в жизнената система на човека. Както подсъзнанието, така и несъзнаваното обаче оказват значително влияние върху съзнанието и обясняват понякога странните начини, по които хората реагират в определени ситуации.

И така, понеже човешките сетива имат ограничен обхват на действие, а съзнанието на съвременния човек е егоцентрично, т.е. възприема себе си като център на съществуването, хората не могат да разберат другите, техния вътрешен свят и причината за действията им. Въз основа на егоцентричното съзнание повечето хора винаги смятат, че са прави в действията си, дори и никой от околните да не е на това мнение. По този начин случките и събитията, които ги облагодетелстват, предизвикват тяхното одобрение, а тези, които не ги устройват, често предизвикват нападки и критики от тяхна страна. Нещо повече, възпитанието и културата на личността за съжаление не са достатъчни да предотвратят това, тъй като вътрешната съпротива и напрежението са пряка проява на присъщата на егото природа и дори да не се проявяват външно, те съществуват и са насочени към получателя.

По този начин хората се отдръпват един от друг, създават разстояния помежду си и се разделят и усамотяват. В такива ситуации скритото въздействие на подсъзнанието и несъзнаваното върху съзнанието може да бъде възприето от обективния наблюдател. Защото променливите чувства и емоции на нараненото его биха могли да се обяснят поне отчасти с финото влияние на минали спомени и преживявания, може би забравени, но все още съществуващи дълбоко в него.

Интересното обаче е, че много често получателят на гореспоменатата критика не осъзнава ясно негативизма, насочен към него. Това се дължи отчасти на ограниченото му сетивно възприятие, но също така и на факта, че много често действията му не са имали за цел да навредят на другия, въпреки че последният ги е възприел по този начин. Въпреки това критикуваният интуитивно усеща негативното отношение и реагира на него с повече или по-малко осъзната враждебност. Ето защо великите духовни учители на човечеството препоръчват да се мисли, говори и върши добро.

За съжаление обаче това остава невъзможно поради структурата на човешкото съзнание – то е двуполюсно и постоянно се движи между двата полюса (например добро и зло, радост и скръб, щастие и тъга и т.н.). Затова опитите да се остане само на единия полюс са обречени на неуспех.

Разбира се, гореспоменатите ситуации не са тайна за хората, които започват да осъзнават себе си и околния свят. От древни времена съществуват умствени упражнения, медитативни практики и т.н., които целят създаването на съвършено човешко същество, овладяло себе си и околния свят. По този начин хората постигат разширяване на възприятията си от грубата материална област към по-фините сфери на това ниво на съществуване. В действителност обаче тези практики само усилват определени аспекти на човешките сетива и съзнание и разширяват обхвата на тяхното действие, като се постига ясновиждане, ясночуване и др. Те не променят присъщата им природа и следователно не могат да решат проблемите на съвременното човечество, възникнали в резултат на несъвършеното възприятие и съзнание, водещи до неразбиране на другите, но най-вече на самите себе си.

И така, очевидно е, че сегашното човешко съзнание и сетива са много ограничени и тяхното култивиране в определена посока не може да доведе до коренна промяна. Въпреки това тази промяна е от жизнена необходимост, макар че това е задача, която изглежда нерешима за днешния човек. Но така ли е все пак?

Решението е да се излезе извън рамките на природния индивид с неговите сетива и съзнание и да се потърси едно напълно ново и различно съзнание. В действителност това ново съзнание изобщо не е ново, а всъщност е много древно. Всички свещени писания разказват, понякога с повече или по-малко завоалиран език, че хората идват от един по-висш свят и носят в себе си потенциала да се завърнат отново там. За да може да се осъществи това обаче, е необходима пълна промяна на съзнанието, новораждане от "вода и Дух", както обяснява Исус на Никодим (Йоан 3:3-7). Казано е, че хората са създадени по Божи образ и подобие (Битие 1:27) и следователно носят потенциала за развитие на вездесъщо съзнание, което е една от характеристиките на тяхната божественост. Това е съзнание, снабдено с нови, възвишени сетива (Евреи 5:14), които биха могли да проникнат в скритото. Най-важното качество на това съзнание е, че то възприема себе си като част, клетка от цялото. По този начин човек ще може да обича и да цени всичко и всяко същество, както цени себе си. По този начин неразбирането на другите и на самия себе си, което е следствие от ограниченото възприятие и егоцентричното съзнание, ще изчезнат, а с това и всички причини за критика и недоволство. А човекът, който е реализирал вътрешния си потенциал, ще бъде истински щастлив, в хармония със себе си и околния свят и обединен с Цялото.

back to home pdf share