amorph

Законът на хармонията – източник на нашето здраве

back to home pdf share

 

Патогенът е нищо, средата е всичко!

                                                                                Клод Бернар (1813-1878)

Нашето здраве е в състояние на деликатно равновесие. Саморегулирайки се, то постига чувствителен баланс между силите, които го поддържат, и силите, които го приспособяват към новите обстоятелства.

Законът на хармонията е чудесен инструмент в изявяването на цялото и служи за по-нататъшното развитие на живота.

Той използва естествената поляризация между поддържащите, запазващи сили и динамичните, разграждащи и обновяващи сили.

Еволюция във все по-разнообразни форми на живот и все по-високи нива на съзнание е възможна само посредством взаимодействието между тези взаимно поддържащи се и редуващи се във времето контрасти.

Въпреки почти неограниченото разнообразие от различни проявления, които съществуват във взаимодействието на контрастиращите сили в нашата Вселена, хармонията в космоса остава непокътната. Вълновите движения на противоположните полюси запазват равновесието, защото се допълват помежду си; те се взаимопредизвикват и взаимообхващат, така да се каже. В действителност на една по-висока октава на живота, отвъд пространство и време, те са в единство. Произхождат от общ корен.

Полярност и дуалност

В основата си животът ни се характеризира от полярността: не можем да издишаме, без да вдишаме; без усвояване, няма оползотворяване; трябва да спим, за да можем отново да бъдем активни в будно състояние; вегетативната ни нервна система контролира ритмично всички жизнени функции чрез възбуждащата, активизираща симпатикова нервна система и стабилизиращата, съхраняваща енергията парасимпатикова. Така ние можем да живеем живота си в здравословна хармония при взаимодействие на активност и покой.

Болестите са изражение на дисхармонията в нашия биоритъм. Равновесието между работа и почивка, между приемането на храна и отделителните процеси, между движение и покой, между външните изяви на съзнанието ни и нашето вътрешно себенаблюдение, е нарушено. Гарант за живителна хармония в пъстрото взаимодействие на живота е правилната мярка. Понастоящем живеем в епоха, в която материалната наука е създала огромен брой технически възможности; така нареченият прогрес изглежда се движи в безкрайна спирала, при която, в гордата яркост на новите постижения, правилната мярка не се взима предвид.

Тъй като в желанието за непрекъснат растеж на всички нива се акцентира само върху единия полюс в полето на напрежение на живота, ние създаваме дисхармония в цялото планетарно жизнено поле, а това би могло да се компенсира само чрез мощни революции и глобални катастрофи.

Така че е дошло времето да осъзнаем, че ние самите сме причината за настоящата окаяна ситуация на планетата – в екологичен, социален и здравен план. В историята на човечеството епохата на антропоцена не изглежда особено достойна за похвала.

Навсякъде, където човекът нарушава равновесието в процесите на полярните сили, управляващи целия живот в нашата вселена, като дава превес само на единия полюс, той предизвиква насилствена корекция, така че равновесието, което е нарушил, да бъде възстановено.

Има една „духовна зестра“, която е вградена във всяка безсмъртна човешка душа като възможно поведение. Тя става видима под формата на добродетели като умереност, смелост, справедливост, състрадание, вяра – в смисъла на чисто доверие, надежда – като непоклатима увереност, и всеобхватна любов. Ако интегрираме тези чисти качества в себе си, тогава ние ставаме жива плодородна почва за хармонична, здрава, сътрудничеща си и състрадателна човешка раса.

Като его-личности, не е толкова лесно да пренесем в жизнената си сфера тези добродетели, характеризиращи се със себеотрицание. Егото злоупотребява с тях за собствените си себични цели, като разрушава всеобемащото им единство чрез Аз-центрираната си отделеност и така те затъват до състоянието на двойственост. Така чрез дейността на човека се развиват пороци – като невъздържаност, малодушие, завист, жестокост, ревност, ярост и омраза. По този начин полярността се превръща в дуалност. В такива двойствености ние намираме несъвместими и антагонистични контрасти, поради което се борим един срещу друг, вместо да се допълваме. Те произвеждат безкрайни неразбирателства и войни и тровят човешкия образ. Тази е причината, поради която биосферата ни, нашето поле на съзнание и вътрешната ни среда са фундаментално болни.

Среда“-та

Под термина “среда“ френският доктор, фармацевт и експериментален физиолог Клод Бернар няма предвид среда, характеризираща се от хигиенни мерки, а от качеството на нашите мисли, чувства, желания, които могат да осигурят хармонична регулация на физическото ни съществуване.

Как бихме могли да намерим пътя към хармоничната регулация на живота? Отговорът се крие в това да се научим да приемаме естественото взаимодействие на полярностите, вместо да ги водим към дисбалансиране поради личните си интереси.

Двойствеността не е възникнала от космическия закон на хармонията. Тя се е развила от презумпцията на самоувереното човешко същество, че качествата на чистата му душа са подчинени на егото му. Това може да бъде излекувано чрез пречистващо самопознание и победа на човека над самия себе си. Тогава пробуждането на висшите душевни нива в човешкото същество ще бъде изживяно отново.

Егото, със своята авторитарна материалистична логика, трябва да приеме да живее като верен служител на безсмъртната душа с нейната интуиция и вродени добродетели.

Тъй като подобното привлича подобно, не трябва да се изненадваме от това, че ние сами сме отворили вратите за тези сили и техния материален носител, които нападат организма ни като паразити и се установяват в него по един безмилостен, експанзивен и разрушителен начин.

Глобализация, в смисъла на взаимосвързаност на душевно ниво между хората, може да означава една здравословна хармония за организма на човечеството. Само че това, което днес наричаме глобализация, е един житейски импулс, възникнал от чисто материалистичните ни нагласи, с които разни влиятелни хора забогатяват за сметка на останалите, и използват властта си, за да продължават да ги експлоатират.

Ефектите, които това поведение предизвиква, застигат човечеството, давайки му нов шанс да се опознае.

В даоистката медицина се казва: „Да убиеш нашественик не значи да затвориш вратите в лицето му“.

Най-добрият начин да лекуваме болестите е да ги предотвратим. За да направим това, е нужно да знаем какво ги причинява. Е, причината за нашата фундаментална болест и за дисбалансите в биосферата на планетата сме самите ние.

Създаденото от нас неравновесие води до дисхармония в космическата и планетарната среда, а също така и във вътрешния ни свят, което се отразява и на енергийно, и на материално ниво. Обхватът на биосферата ни и морфогенетичното поле на планетата, от чиито сили се формира утрешната ни реалност, са в безнадежден дисбаланс. Същото е в сила за физическата и фината ни телесна система. В това ние намираме „среда“-та, почвата, върху която може да се развие податливост към болести и епидемии.

Всъщност не микробите са тези, които причиняват болестите ни. Неблагоприятната среда и нашата самосъздадена склонност са които ни карат да боледуваме и които отварят вратите за разрушителната работа на микробите.

Колкото по-голям е хаосът в нашия вътрешен живот, толкова по-лесно е да бъдем нападнати отвън. Това се отнася точно толкова и за нашата планетарна сфера на живот.

Автоагресия

Автоимунните болести се развиват, когато самостоятелен организъм се бунтува срещу собствените си протеинови съставни части и започва да ги унищожава.

Ние знаем, че те са нелечими, докато този саморазрушителен процес е в действие.

Не е ли вярно, че човешкият организъм е започнал като цяло едно автоагресивно поведение на тази планета?

На нас ни се дава чудесен урок с тази световно разпространена здравна криза. От тази гледна точка бихме могли да я възприемем като дар, носещ ни възможност да имаме по-висши прозрения за истинските връзки, чрез които се насочват животът ни пътят ни към съвършенство.

Единственият шанс да се излекуваме от нашата фундаментална болест се съдържа в спазването на законите на хармонията в нашия космос, а също и в нашия микрокосмос, като приемаме тяхното взаимодействие и по този начин подготвяме благоприятен терен за възходящо развитие на съзнанието ни, доброволно сътрудничество в творческия порядък и плодородна почва за бъдещите животи.

В настоящото „заразяване“ една благотворна ръка ни докосва.

back to home pdf share