Mountain golden light

Живот. Какво е това?

back to home pdf share

Въпросът "какво е животът" или "какво принадлежи на тази жива природа" на пръв поглед не изглежда изобщо труден. В отговор бихме могли да разгледаме някои от характеристиките на формите на живот, които наблюдаваме около нас. Например можем да кажем, че те проявяват свойства като: дишане, хранене, движение, растеж, възприятие и възпроизвеждане. Но след това при по-внимателно вглеждане осъзнаваме, че само сме дали описание на начина, по който животът се проявява чрез материални форми. Следователно въпросът продължава да стои отворен: Какво е Животът?

Учените са осъзнали, че не е лесно да ограничим "живота" в рамките на някакво определение. В момента можем да установим повече от 200 различни описания на тази концепция. Изглежда, не е лесно да отнесем живота към конкретно понятие. Той постоянно се изплъзва от разбирането ни.

Какво пропускаме? Можем ли да се доближим до мистерията на живота, ако евентуално разгледаме концепцията за “смърт”? Каква е разликата преди и след момента на нашата смърт? Бихме могли да кажем, че вече липсва пулс или мозъчна дейност, но тогава, както направихме с живота, описваме само качествата на външната форма. Къде е жизнената сила, която е карала сърцето да бие и е свързвала молекулите, образувайки клетки, а клетките – органи?

Теория на еволюцията

В училище учим теорията на еволюцията като обяснение за живота на Земята. Тя предполага естествен подбор, така нареченото "оцеляване на най-приспособимия", основано на случайни мутации в генетичния материал. По този начин един екземпляр, който е способен в по-голяма степен да се запази чрез този процес на случайни мутации, става отправна точка за развитието на вида.

Въпреки че теорията на Чарлз Дарвин е широко приета в научните среди, тя все пак има своите слабости. Трудно би обяснила например големите и сложни скокове в еволюцията. Как една сляпа форма на живот би могла да се превърне в същество с очи? Окото е комплексен орган, в който трябва да бъдат налични всички части, за да функционира. Как може нещо толкова гениално да възникне от случайни мутации?

Друга трудност е адекватното обяснение на огромното разнообразие от форми на живот. Възможно ли е милиони различни видове да са възникнали от случайни мутации?

Моето лично мнение е, че нещо такова е невъзможно, но това не означава, че не вярвам в еволюцията на формите на живот. Само че смятам, че еволюцията е планирана и ръководена от интелигентност, а не базирана на случайни мутации. А ако има план, то трябва да има и създател на този план. Разбира се, от научна гледна точка това е труден въпрос, защото ни отвежда на територията на метафизиката и религията.

От ментално към материално

Би ли могла някаква форма на живот да съществува без план? “Формата” е материализация на някакъв план или идея. Когато ние, хората, създаваме нещо, винаги започваме с идея или план. Този план се изявява като астрален образ и чрез магнитните силови линии на астралната субстанция се привличат етерни и физически атоми. По този начин нашето творение става все по-конкретно и като последна стъпка проявяваме идеята си във физическата материя.

Когато приложим херметичната аксиома "каквото горе, такова и долу" и видим себе си като долу, тогава разбираме, че цялото творение следва същия принцип: от идеята към реалността, от менталното към материалното. Следователно формираната вселена има своето начало като духовна концепция или "идея". Това може да звучи пресилено, но ако вземем предвид сегашното разбиране за атомите – градивните елементи на вселената, ще стигнем до същото заключение.

Квантовата механика ни учи, че всички частици се държат като вълни при определени условия и че вълните понякога се проявяват като поток от частици. И за да отидем още една крачка напред, нека кажем, че физиката разполага също и с модел, наречен "теория на струните".

Теорията на струните допуска, че частиците всъщност са много малки вибриращи струни (за да си го представим по-лесно, можем да мислим за тях като за много малки ластици). Различните режими на вибрация на една струна се възприемат като различни частици.

Би било огромна крачка напред, ако в бъдеще физиците успеят да докажат тази теория на струните, защото това би довело до унифициране на понятията по отношение на много малкото и много голямото. Моделите, използвани от теоретичните физици, са изключително сложни, но за мен е важна идеята, концепцията: всичко е вибрация, всичко е енергия. И следователно можем да разглеждаме атома и като компекс от подредена информация, като вибрационен модел, като идея, като духовно творение.

Когато науката срещне религията

Когато започнем да възприемаме както най-малкия атом, така и огромната вселена, с нейните безбройни форми на живот, като духовни творения, тогава можем да направим логичната стъпка към идеята за "Създател". Надявам се да не ви шокирам като ви представя сега цитат от Библията, но когато науката срещне религията, се случват интересни неща.

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. (...) Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.1

Според Библията "животът", т.е. вибрацията, произлиза от "Словото". Но проблемът е, че понятието "Бог", а също и понятието "Слово" са доста абстрактни и ние сме ограничени в използването им като определящи елементи. Първо трябва да направим опит да затвърдим тези понятия до известна степен. В Универсалното учение Божеството, Творецът, се асоциира с три аспекта: Сила и Воля – аспектът на Бащата; Мъдрост – аспектът на Майката; и продуктът на тези две понятия, наричан Универсална любов – аспектът на Детето.

Тази Света Троица излъчва Божествената пълнота от Сила, Мъдрост, Любов, Светлина, Живот, Интелигентност и всичко друго, което можем да си представим, в седем лъча. Това са Седемте Духа пред Божия трон. Тези седем лъча са архитектите на вселената и в този смисъл могат да бъдат наречени Всесъздаващо Слово. В началото беше Словото!

Първообразът

Човекът като цялост – тоест не само личността, с която сега се идентифицираме – е творение на този Седморен дух. Следователно първоначалното човешко същество е било създадено в съответствие с божествена мисъл-форма, божествена концепция. Ян ван Райкенборг казва по този въпрос:

Една идея е мисловна форма. Тя притежава структура от силови линии и поради това е една жива действителност. Затова, имайки предвид че са Божии идеи, с право може да се говори за "първообрази". С помощта на Божествената сила великата цел се превръща в конкретна реалност, по образ и подобие на първообразите. В планетата на първообразите не съществува човешки тип като определен вид или категория, а за всяко човешко същество съществува собствен първообраз.2

Така разбираме, че всяко човешко същество има духовна основа, жив и вибриращ първообраз, специфичен архетип. Този първообраз се проявява като духовен фокус в сърцето; той е основата, крайъгълният камък на човешкото същество, погледнато от перспективата на неговата дуалност.

Зависи от нас

Сега от човека, т.е. от нас самите, зависи да избере между живота и Живота. Това означава, че във вселената има различни източници на живот. Като природно-родени хора, като личности, ние зависим от жизнената сила на природата. Въпреки че природата също е съставена от божествени атоми, идеята, която свързва атомите, молекулите и клетките, не е концепция за вечно съществуване. В природата има живот и смърт; кохезия и разлагане. В природата смъртта винаги има последната дума.

Човек, който осъзнава това и копнее за освобождение от колелото на живота и смъртта, може да избере да живее от едно друго Слово. Той може да се обърне към центъра на своето същество и по този начин да се свърже отново със своя първообраз. Именно този първообраз, това творение на Словото, в което са Светлината и Животът. Този Живот е източникът на вечното Битие.

Можем да живеем и да умрем, или да Живеем. Ние сме същества с природна и божествена част – разполагаме и с двете възможности вътре в себе си. Ако изберем природата, тогава духовното ни начало остава латентно, несъзнавано, сякаш в дълбок сън. Ако изберем божествената си частица, тогава Словото, Седморният Дух, ще преобрази и обнови както личността ни, така и цялото ни същество. Съзнанието ни ще претърпи пълна трансформация. Ще станем едно цяло с живата духовна вселена. Това Единство е Животът. Защото: В Словото е Животът и този Живот е Светлината на хората!

  • 1. Йоан 1:1-4
  • 2. Ян ван Райкенборг - “Идващият нов човек”, гл. “Бог – Първообраз – Човек”, Издателство Розенкройц
back to home pdf share